Свобода Бъчварова - Земя за прицел (Наследникът)

Баща и син останаха три дни в Женева, а на връщане се отбиха в Париж. Минаха през Страсбург и отседнаха за малко в Мюнхен. Един цял ден разглеждаха старата Пинакотека. Останаха три дни и в Залцбург. Старият банкер се бе уморил и трябваше да почине, а и обичаше този град. Във Виена престояха само един ден. Накрая се качиха на кораб. Пътуването бе спокойно и весело. Но когато стъпиха на кея в Лом, сякаш нещо заседна в гърдите му, нещо тежко и безформено… Борис не очакваше нищо добро в родината си. Това чувство в него се подсили от неустойчивостта на стария банкер, който се хвана за ръката му, за да запази равновесие.

В първата половина на 1912 година бяха сключени съюзните договори между България, Сърбия, Гърция и Черна гора. После настъпи пълно затишие. Нищо не предвещаваше буря. Животът течеше нормално. Борис бе озадачен. Нима предвижданията на баща му бяха погрешни?… От друга страна, един факт го учуди. Старият банкер всяко лято в горещините напускаше Столицата заедно с всички домашни и отиваше на село. А тази година, въпреки болестта, той остана в София. Не го задържаше и работата. Та Банката почти не работеше. Той бе пуснал в двуседмичен отпуск чиновниците с изключение на Попмиронов. Двамата — баща и син — се срещаха по-често отпреди. Понякога ходеха заедно на разходка. Почти стана навик Борис привечер да отива в Банката и седнали на верандата пред кабинета, да разговарят. Чест гост бе Неделев. Една топла лятна вечер, в началото на юли, Борис отиде в Банката. Посрещна го Туше Динев. Не се качи горе, а седна на верандата. Глухонемият коняр бе полял с вода както тревата долу на двора, така и мозайката, а също и цялата асма. Беше прохладно.

— Ей сега ще слезе… — съобщи Динев за баща му. — Напоследък следобед поляга по малко…

След командировката си на Запад и престоя в Париж Динев сякаш бе станал друг човек — елегантен и самоуверен. За Париж се изказваше само в суперлативи. По-късно дойде и банкерът. Както винаги се зарадва на сина си. Сервираха на Борис и Динев мастика. Старецът пиеше само минерална вода. На Борис му беше особено приятна прохладата и обстановката. В компаниите, с които се движеше, бе свикнал да пие редовно и големи количества, затова много не се контролираше. Изпи набързо две чаши мастика. Динев почти не се докосна до своята. Но банкерът забеляза и каза:

— Курвалъкът е до време, а пиянството до гроб…

Борис се стресна.

— Какво искаш да кажеш?

— Дядо ти беше прочут пияница, въпреки че имаше твърда глава за сделките. В Музея на Амстердам има една гравюра… Почти никой не й обръща внимание, защото няма голяма стойност, а и художникът е неизвестен. Навремето, когато испанците са държали под робство холандците, властите им позволявали по три дни в годината да правят каквото искат! Тогава настъпвало масово пиянство, безразборни съвокупления, оскверняване на Величеството, на Мадоната и светиите до пълно помрачаване на съзнанието на хиляди хора. Но в това е имало резон. Испанските владетели са били умни. Те са действали по принципа на парната машина. Както на нея има клапан, за да може сгъстената пара да излезе и не гръмне котела, така и тия три дни слободия са били нужни, за да се намали натрупаното напрежение, за да се излее народното негодувание в угодно за властниците направление. А дядо ти правеше такива пиянски гуляи, в които участваше цялото село от голямо до мало, па и околните села… Играеха и виеха по цяла седмица. Сегашното състояние в България ми напомня това…

— Чудно ми е, но не мога да уловя нито един предвестник на война. А ако има все пак, смятам, че ние ще бъдем победители — каза Борис.

— Не съм сигурен…

— Но какво те кара да се съмняваш?! Балканските народи са обединени като един срещу Турция!

— След като добичето бъде повалено на земята, тогава ще настъпи самоизяждането… Не ти ли правят впечатление двете клаузи в договора между Сърбия и България? Първата е разделението на Македония на Спорна и Безспорна зона. Това е голяма политическа грешка на нашите посерковци-дипломати начело с оня маниак в Двореца! Това даде право на Сърбия и Гърция да претендират за нещо, което никога не е било и не може да бъде тяхно. А и Румъния ще иска някаква компенсация, задето не е нападнала в гръб комшийката си. Ще иска вероятно Добруджа… Втората клауза е за руския арбитраж, с цел съюзниците да не стигнат до междуособна война. Като гаранция това е една нула!

— А какво предлагаш?