Робърт Лъдлъм - Планът Холкрофт

Писъците продължаваха. Точно откъде идваха, Ноъл не можеше да разбере поради силния шум от площада. Акордеони и корнети свиреха живи мелодии; тълпата беше освободила място за двойките, които подскачаха във вихрен селски танц. Празникът беше в разгара си.

— Ноъл! Ноъл!…

От тротоара вляво от площада — оттам идваха виковете! Холкрофт се затича с всичка сила в тази посока и се блъсна в една влюбена двойка, прегърната до стената. Натам!

— Ноъл!

Озова се на улица с триетажни къщи. Отново чу писък и се спусна надолу по нея. Последва вик, породен от болка.

О, Боже, трябваше да открие…

Ето там, онази врата! Вратата на четвъртата сграда вляво бе леко открехната. Оттам бе чул писъка!

Затича се към нея и изведнъж се сети, че има пистолет в джоба си. Извади го, хвана го несръчно и си помисли, че всъщност не го бе разгледал внимателно. Спря за миг и се вгледа в него.

Беше невеж по отношение на оръжията, но познаваше този модел — автоматичен пистолет „Будишовски ТР-70“. Съвсем същия Сам Буоновентура му бе намерил в Коста Рика. Съвпадението не му вдъхна увереност; призля му от него — това не беше неговият свят.

Той провери ключалката и бутна вратата, като стоеше встрани, за да не го видят. Дълъг и тесен полуосветен коридор водеше навътре. От лявата страна на около три метра една от друга имаше две врати. Доколкото си спомняше, подобен план предполагаше идентично разположение на вратите от дясната страна, което той не можеше да види от мястото си.

Стрелна се през входа, стиснал здраво пистолета. Ето ги и двете врати отдясно. Четири врати. Зад някоя от тях бяха затворили Хелдън. Но зад коя? Долепи ухо до първата.

Чуваше се някакъв странен стържещ звук, който от време на време спираше. Ноъл не се сещаше какво може да е това. Парче плат… някой късаше плат? Стисна с ръка кръглата дръжка на вратата и я изви настрани. Отвори и приготви пистолета си за стрелба.

В другия край на тъмната стая една стара жена бе коленичила и чистеше пода. Изпитото й лице бе обърнато в профил. Тя търкаше дъските с кръгови движения. Бе толкова стара, че не усети влизането му. Той затвори вратата.

На вратата вдясно бе закачена черна лента. Смъртта бе навестила тази стая. Тръпки го побиха при мисълта, че Хелдън може да е зад същата тази врата. Заслуша се. Тук беше! Чуваше се шум от борба и тежко дишане, някакво напрежение и отчаяна съпротива сякаш изпълваха стаята. Хелдън беше зад тази врата!

Ноъл отстъпи назад и насочи пистолета си. Пое си дълбоко въздух и като с щанга изрита вратата вляво от дръжката. От силата на удара пантите изскочиха и тя се трясна на пода.

Вътре видя двама голи тинейджъри върху мръсно легло. Тъмнокосо момче лежеше между вирнатите крака на дебело момиче с бяла кожа, а двете му ръце бяха върху гърдите й. Като видя непознатия, нахлул с трясък в стаята, момичето изпищя. Момчето се извърна към него и се претърколи на пода с отворена от изумление уста.

Сигурно трясъкът го бе издал! Холкрофт се втурна по коридора към следващата врата вляво. Не мислеше за нищо друго освен как да намери Хелдън. Блъсна с рамо вратата, с дясната ръка изви дръжката й, а в лявата стискаше пистолета. Нямаше нужда от сила — беше отключено.

Ноъл застина за миг в рамката на вратата, засрамен от това, което видя. До прозореца стоеше слепец. Внезапното нахлуване, нарушило тъмното му усамотение, разтрепери възрастния човек.

— Nom de Dieu 43 43 В името на Бога! (фр.) — Бел. прев. … — прошепна той, безпомощно отпуснал ръце в скута си.

По дървения под на коридора яростно заблъскаха приближаващи стъпки на тичащ човек. Холкрофт се обърна достатъчно бързо, за да види как агентът профуча край вратата. Някъде отвън издрънча стъкло. Ноъл се измъкна от стаята на слепия старец и погледна вляво, откъдето бе дошъл звукът.

През отворена врата в края на коридора струеше слънчева светлина. Стъклата й бяха боядисани в черно и той не я бе забелязал досега в мъждивата светлина.

Как бе разбрал агентът за задния вход? И защо се бе втурнал навън? Дали не мислеше, че Ноъл е излязъл оттам? Не, той го смяташе за загубил ума си аматьор и едва ли щеше да хвърли толкова усилия за него. Не, агентът преследваше друга цел.

Опитваше се да намери Хелдън! А тя сигурно бе в стаята срещу тази на слепеца — само там не бе проверил. Агентът се бе заблудил!

Холкрофт изрита вратата, ключалката се счупи и той влезе вътре.

Стаята беше празна и като че ли отдавна никой не бе влизал в нея. Всичко потънало в прах и нямаше никакви следи. Сигурно седмици наред бе стояла необитаема.