Робърт Лъдлъм - Планът Холкрофт

— Ou est elle? 39 39 Къде е тя? (фр.) — Бел. прев. — изкрещя Холкрофт.

— Vous etes fou! Fou! — кресна му мъжът. — Voleur! Police! 40 40 Вие сте луд! Луд. Крадец! Полиция! (фр.) — Бел. прев.

— Non! Sil vous plait! Une femme aux… 41 41 Не! Моля ви! Една жена с… (фр.) — Бел. прев.

— Ah — прекъсна го продавачът, — une blonde. Dans se sens 42 42 А, една блондинка. В тази посока (фр.) — Бел. прев. — и той посочи наляво.

Холкрофт отново започна да си проправя път сред гъмжилото на пазара. О, Боже, той я беше убил! Очите му обходиха всяка сергия, като се спираха на всяко лице и коса. Нямаше я.

— Хелдън!

Внезапно усети как един юмрук го удари в левия бъбрек, а друга ръка се пресегна през рамото му и така здраво го хвана за шията, че едва не го удуши. Той изнесе рязко десния си лакът назад, но нападателят му го повлече заднишком през тълпата. Задъхвайки се, Ноъл заби левия, а после и десния си лакът в силното и стегнато тяло на мъжа. Беше го ударил между ребрата и от това хватката се отпусна за миг. Но този миг му бе напълно достатъчен. Холкрофт се извърна наляво, сграбчи ръката, стискаща гърлото му, дръпна я надолу и преметна нападателя си през хълбока, а после сам се озова на земята.

Изведнъж Ноъл видя лицето на другия! Под разрошената коса разпозна белега и гневните сини очи. Това бе по-младият от агентите от MI5, които го бяха разпитвали в хотела в Лондон. Това го вбеси окончателно. Намесата на Британското разузнаване можеше да струва живота на Хелдън.

Но защо? Какво търсеха в затънтеното френско селце? Все едно. Знаеше само, че мъжът, когото той бе хванал за гърлото, бе за него толкова опасен враг, колкото „Рахе“ и „Одесса“.

— Ставай! — Холкрофт с мъка се изправи и дръпна агента. Но веднага разбра, че е направил грешка, като го остави дори за миг, защото получи силен изненадващ удар в корема. Притъмня му пред очите и в следващите няколко минути не усещаше нищо друго, освен че се носи през море от лица. После изведнъж го блъснаха в стената на някаква сграда и той чу как собствената му глава се удря в нея.

— Глупак! Какво по дяволите си мислиш, че правиш? Едва не те убиха там!

Агентът от MI5 не викаше, но гласът му бе толкова напрегнат, че ефектът не беше по-слаб. Сега Ноъл виждаше по-ясно. Агентът го бе приковал към стената и отново стискаше гърлото му.

— Кучи син! — едва прошепна Ноъл. — Ти си от тези, които едва не ме убиха…

— Ти си луд за връзване, Холкрофт! Тинаму дори не би си направил труда да те докосне. Трябва да те изведа оттук.

— Тинаму!

— Да вървим.

— Не! Къде е Хелдън?

— Както виждаш, не е при нас. Да не мислиш, че сме мръднали?

Холкрофт се вгледа в него. Всичко това наистина беше лудост.

— Тогава някой я е отвлякъл? Няма я!

— Ако я няма, значи е отишла някъде по своя воля — каза агентът. — Опитахме се да те предупредим. Зарежи всичко това!

— Не, ти не знаеш! Имаше един мъж със сипаничаво лице…

— С фиат ли?

— Да! Точно той. Преследваше ни. Аз исках да го издебна, но хората му се изпречиха на пътя ми. Опитаха се да ме убият!

— Ела с мен — изкомандва агентът, сграбчи го за лакътя и го поведе по тротоара.

Стигнаха до тясна уличка между две сгради, през които не проникваше слънчев лъч и цялата тънеше в мрак. От двете й страни бяха наредени боклукчийски кофи. Зад една от тях се подаваха два крака.

Агентът повлече Ноъл нататък. Само след пет-шест крачки видяха цялата фигура. Отначало им се стори, че сипаничавият, защото това беше той, е паднал там пиян. В ръката си държеше бутилка от вино, което се бе разляло по панталоните му. Но петното върху гърдите му беше много по-наситеночервено. Той беше застрелян.

— Ето го убиеца, когото търсеше — посочи към него агентът. — Сега ще ни послушаш ли? Върни се в Ню Йорк. Кажи ни каквото знаеш и не се занимавай повече с това.

Съзнанието на Ноъл бе замъглено и объркано. Насилствена смърт беше отнела няколко човешки живота — на борда на самолета, в Ню Йорк, в Рио и в малкото френско селце. „Рахе“, „Одесса“, оцелелите от Волфсшанце…

„За тебе вече нищо няма да е като преди…“

Той се обърна към агента от MI5 и прошепна едва чуто:

— Не разбираш ли? Не мога…

Изведнъж те видяха двама души в края на улицата. Единият блъскаше другия и крещеше нещо неразбираемо с дрезгав глас, придружаван от ожесточени плесници и удари. Двете фигури изчезнаха, но Ноъл чу писък:

— Ноъл! Ноъл!…

Това беше Хелдън. Холкрофт се опомни бързо — знаеше какво трябва да направи. С всичка сила блъсна агента с рамо и го просна върху кофата, до която лежеше трупът. После се затича надолу по пътеката.