Робърт Лъдлъм - Планът Холкрофт

Точно той бе човекът, който се бе тревожил за старата си приятелка Алтийн Клаузен. Той се бе страхувал за нея. Бе изразил опасения, че през следващите седмици, когато предстои деблокирането на сметката в Женева, името Клаузен ще се появи на повърхността. Някои щяха да си спомнят независимата и решителна млада жена, която бе изоставила съпруга си, отвратена от постъпките му.

Тя бе станала причина за моралната метаморфоза на Хайнрих Клаузен, подтикнала го към отклоняването на милиони долари за плана. Отдавна забравената враждебност и желание за мъст към тази жена можеха отново да се възродят.

От това се страхуваше Манфреди и тя бе длъжна да прояви благоразумие. Възрастният банкер знаеше много повече от тях двамата и щом той преценеше, че е най-добре тя да изчезне от сцената, докато утихне шумът около деблокирането на сметката, Алтийн трябваше да се вслуша в съвета му. Един стар и болен човек не правеше случайни заключения на прага на смъртта.

Такова обяснение звучеше смислено и в духа на разговора им в Бедфърд Хилс преди три седмици. То би накарало майка му да се вслуша в съвета на Ернст Манфреди.

Ноъл погледна инстинктивно през рамо, за да види дали някой не го следи. Беше му станало навик. Страхът го правеше по-предпазлив, а гневът му вдъхваше сила. Очакваше с нетърпение да срещне врага. Бе започнал да свиква с непознатата гора.

Тръгна обратно към хотела. След разговора той се бе втурнал навън изплашен и не се обади на заместник-управителя — мислите му бяха толкова объркани, че само разходка навън, в студения вятър можеше да му помогне да дойде на себе си. Сега вече бе в състояние да приеме поканата за аперитив. Искаше да помоли за още един разговор с Щатите. Този път с майка си.

Вървеше бързо, на два пъти спря и се обърна рязко. Преследваше ли го някой?

Като че ли да. Тъмнозелен фиат бе намалил скоростта си една пресечка по-надолу. Ясно. Ноъл внезапно пресече улицата, влезе в едно кафене, мина през задния му вход и само след секунди се появи на авеню Жорж V. Продължи нагоре и спря, за да си купи вестник.

Видя как зеленият фиат зави и спря веднага след кафенето. Шофьорът паркира до бордюра и се наведе напред. Ноъл вече знаеше какво трябва да направи след аперитива и обаждането на майка си. Да се види с Хелдън. Нужно му беше оръжие.

На летището в Атина Фон Тиболт гледаше вцепенен слушалката на телефонния автомат.

— Би ли повторила? — попита той.

— Наистина, Йохан — каза Хелдън, с която той се бе свързал в Париж. — Британското разузнаване подозира, че ти си Тинаму!

— Колко странно… — След миг намери по-подходяща фраза и я произнесе бавно. — Долна лъжа! Това е нечувано!

— Такава беше и моята реакция. Казах на Холкрофт, че те преследват заради статиите ти… и заради произхода ти. Нашият произход.

— Да, това е единственото обяснение. — Фон Тиболт не можеше да се съсредоточи върху обясненията на сестра си. Той ядно стисна слушалката — някъде бе допусната грешка, която трябваше незабавно да се поправи. Кое бе насочило MI5 по следите му? Той ги бе прикривал така умело! Оставаше му само едно: да разкрие Тинаму и това да бъде последният му ход. Най-сигурният начин заподозреният да спечели доверие е сам да открие и предаде престъпника. Той бе предвидил такъв край на творението си, макар и не така скоро.

— Йохан, чуваш ли ме?

— Да, извинявай.

— Трябва да се срещнеш веднага с Холкрофт.

— Добре. След четири-пет дни се връщам в Париж…

— Чак тогава? — Хелдън губеше търпение. — Той много иска да те види колкото може по-скоро.

— Не може да стане по-рано.

— Имам да ти кажа още толкова неща… — Тя му разказа набързо за сметката в Женева, за агенцията в Цюрих, чиято задача е разпределянето на стотици милиони, за американеца, син на Хайнрих Клаузен, за Ерих Кеслер в Берлин, за Фон Тиболтови в Рио. Накрая повтори думите на сестра си. „Някакъв мъж ще дойде един ден и ще говори за странно споразумение“. — Казвал ли си такова нещо — попита тя.

— Да. Много неща не съм споделял с теб. Не знаех кога и как точно, но бях сигурен, че това ще стане. Преди време го споменах на Гретхен. Същият този Холкрофт е бил при нея онази вечер, но се страхувам, че разговорът не му е помогнал много. Това, което трябва да извършим, е сериозно и отговорно и няма аналог в новата ни история. Злото трябва да се поправи…

— Холкрофт каза същото — прекъсна го Хелдън.

— Така и предполагах.

— Изплашен е. Опитва се да го скрие, но му личи.