Робърт Лъдлъм - Планът Холкрофт

— Не издевателствайте над мен. Каква е хипотезата ви?

— Мисля, че старецът е бил заставен да извие волана. Някой вероятно е седял на задната седалка с опрян в главата му пистолет. В суматохата е разбил стимулатора и е изчезнал. Прилича ми на убийство, замислено да прилича на странна злополука, при която за достоверност заедно с набелязаната жертва загиват още няколко души.

Ноъл си спомни за друга „странна злополука“ и дъхът му спря. При подобни обстоятелства в лондонското метро бяха убити пет човека. Сред тях единственият, който можеше да хвърли светлина върху назначаването на Джон Тенисън в „Гардиън“.

Беше си чисто убийство…

Мисълта, че между двата случая може да съществува връзка, го ужаси.

— Не отивате ли твърде далеч в предположенията си, Майлс? — попита Холкрофт.

— Казах ви, това е само хипотеза, но не е съвсем безпочвена. Когато видях името на баща ви в списъка на загиналите, се поразрових и открих, че старецът от Бронкс има интересна съдба. Пристигнал е тук през четиридесет и седма и се е представил като беден еврейски имигрант, оцелял от концлагера в Дахау. Само че, както показват половин дузина спестовни книжки, той никак не е беден, а жилището му е същинска крепост. Освен това за този период тринадесет пъти е пътувал до Германия.

— Какво се опитвате да ми внушите?

— Не мисля, че старецът е имал нещо общо с Дахау, освен ако не е бил в лагерната управа. В жилищната кооперация почти никой не го познава. Никога не е стъпвал в синагога. Според мен е нацист.

Холкрофт преглътна с усилие.

— И каква връзка виждате между него и баща ми?

— Вие, макар че още не знам защо.

— Аз? — Ноъл усети как сърцето му бие в гърлото.

— Да. В Рио сте казали на Андерсън, че някакъв човек на име Граф, който е бил нацист, се опитал да ви убие. Андерсън мисли, че сте луд и че това е плод на фантазията ви. Но аз ви вярвам.

— Бях страшно ядосан. Неправилно съм се изразил. Станало е недоразумение… — Ноъл отчаяно търсеше думи. — Граф е германец с буен темперамент, направо е параноик и затова го нарекох нацист, без да съм имал това предвид. Той мислеше, че правя скици и снимам имението му…

— Казах, че ви вярвам, Холкрофт — прекъсна го детективът. — Имам сериозни основания за това.

— Какви са те? — Ноъл усети, че гласът му едва се чува — изведнъж го бе обсебил истински страх. Смъртта на баща му бе предупреждение. „Рахе“ или „Одесса“ също бяха предупреждение. Трябваше да предпази майка си!

Майлс трябваше да бъде спрян. Той не биваше да научи за Женева!

— Онези, които се опитаха да ви убият в самолета, са били германци — обясняваше Майлс. — Бяха взели паспортите на двама американци, убити преди пет години в Мюнхен. Идентифицирахме ги по зъбите. Бяха застреляни на летище „Кенеди“, а труповете им бяха намерени в цистерна с гориво. Куршумите са от германски пистолет, деветмилиметров „Хеклер & Кох“. Заглушителят е изработен в Мюнхен. Познайте къде е ходил старецът при пътуванията в Германия, поне в тези шест от тях, за които имаме сведения.

— Мюнхен — прошепна Ноъл.

— Точно така. Мюнхен, където е започнало всичко и продължава и сега. Група нацисти се борят помежду си тридесет години след края на проклетата война, а вие сте в центъра на всичко това. Искам да знам защо.

Ноъл се почувства смазан от напрежение и страх.

— Забравете този случай. Нищо не можете да направите.

— Може би има нещо, което ще успея да предотвратя, по дяволите! Още едно убийство.

— Не разбирате ли? — простена Холкрофт; не изпитваше нищо друго освен болка. — Казвам ви го само защото той ми беше баща. Нищо не можете да помогнете в Ню Йорк. Тук трябва да се действа. Дайте ми време за Бога, трябва ми време. После сам ще дойда при вас.

— Колко?

— Месец.

— Много е. Давам ви две седмици.

— Майлс, моля ви…

Чу се щракване — телефонната слушалка в Ню Йорк се затвори.

Две седмици. О, Боже, беше невъзможно!

А трябваше да стане. За две седмици трябваше да успее да спре Майлс. Можеше да направи това със средствата от Женева. Действащите лица в една агенция с филантропски цели и внушителната сметка от седемстотин и осемдесет милиона долара щяха да внушават респект и да бъдат изслушвани внимателно. След деблокирането на тази сметка можеха да се постигнат съглашения, да бъде поискана и оказана помощ. „Одесса“ щеше да бъде разобличена, а „Рахе“ — унищожена.

Този план би се осъществил само ако в банката в Женева се представят трима от наследниците, които отговарят на условията. Ноъл вярваше, че това ще стане, но дотогава трябваше да пази майка си. Трябваше да се свърже с Алтийн и да я убеди да изчезне за две седмици.