Робърт Лъдлъм - Планът Холкрофт

— Слушам ви, продължавайте.

— Открихме ви в Рио. Говорихме с…

— Какво сте направили? — Сам ли го бе издал?

— Не беше трудно. Приятелят ви Буоновентура така и не разбра нищо. Опита се да прикрие отсъствието ви, но обяснението му бързо се пропука. Той каза, че сте тръгнали от Кюрасао с кораб, но холандските имиграционни власти нямат сведения да сте пребивавали на територията им. Тогава проверихме разговорите, които Буоновентура е провел с чужбина и списъците на пътниците, взели самолет до местата, където е звънял. Открихме, че сте отпътували от Ню Йорк с „Браниф“ и сте отседнали в хотел „Порто Алегре“ в Рио.

Аматьорът не можеше да се мери с професионалист.

— Сам ми предаде, че сте звъняли няколко пъти.

— Да, звънях — потвърди Майлс. — Исках да открия къде сте отишли след Рио, а знаех, че той ще ви съобщи за обаждането ми. Не получихте ли съобщението ми в хотела в Лондон?

— Не.

— Възможно е. Губят се понякога.

Но това не се бе загубило, помисли си Ноъл. Хората от Волфсшанце го бяха взели.

— Наясно съм със ситуацията. Говорете по същество.

— Не ви е толкова ясно — отвърна Майлс. — Разговаряхме с Андерсън от американското посолство в Рио. Доста интересна история сте му разправили — как са ви устроили клопка, преследвали са ви, стреляли са по вас. Той не вярва нито на една дума от вашите измишльотини. Създали сте му куп неприятности и е бил много доволен, когато най-после сте напуснали Бразилия.

— Да, зная. Той ме закара до летището.

— Искате ли да ми кажете какво стана — детективът не хранеше особена надежда.

Ноъл се загледа втренчено в стената. Такова облекчение би изпитал, ако смъкне този огромен товар от плещите си и потърси закрилата на закона. Не свързваше лейтенант Майлс с конкретна личност — за него той бе безличен символ на властта. Но не можеше да поиска помощ от нея — нито времето, нито мястото бяха подходящи за това.

— Не. Нищо не можете да направите. Проблемът е разрешен.

— Така ли?

— Да.

Последваха няколко секунди пълна тишина.

— Добре, господин Холкрофт. Дано промените мнението си, защото мисля, че мога да ви помогна… и че имате нужда от помощ. — Майлс замълча. — Чувствайте се официално призован да се върнете в Ню Йорк сити. Трябва да се явите в съда като главен свидетел по дело за убийство.

— Съжалявам, не мога точно сега.

— Така си и мислех. Става дума за баща ви. Нека се опитаме да се разберем човешки.

Ноъл знаеше, че ще научи ужасната истина и предпочиташе сам да я изрече:

— Убит е, нали?

— Все едно че не съм ви чул. В противен случай би трябвало да отида при шефа си и да му съобщя, че сте го казали, без аз да ви провокирам. Направихте заключение въз основа на факти, които не съм ви съобщил. Ще трябва да поискам екстрадирането ви.

— Стига, Майлс! Съобщението ви ме подготви за това. „Скорошната смърт“ и т.н., „професионалният ми съвет“ и т.н. — какво друго бих могъл да си помисля?

От другата страна отново последва пауза.

— О’кей. Предавам се, убедихте ме.

— Убиха го, нали?

— Така предполагаме.

— Какво казахте на майка ми?

— Аз не съм упълномощен да й казвам каквото и да било. Тя дори не знае името ми. Отговорихте и на втория ми въпрос. Значи все още не сте говорили с нея.

— Явно не съм. Какво се е случило с баща ми?

— Нещо, което най-добре може да бъде описано като необичайна пътна злополука. Баща ви е бил откаран в болница, където един час по-късно е починал от раните си.

— Как е станало?

— Някакъв възрастен човек от Бронкс изгубил контрол над волана близо до хотел „Плаца“. Колата кривнала настрани и се качила на бордюра, помитайки хората по тротоара. Трима загинали на място. Колата така ударила баща ви, че го залепила на стената и едва не го смазала.

— Искате да кажете, че е била насочена право към него?

— Не мога да бъда сигурен. Толкова хора е имало там…

— Тогава какво искате да кажете?

Майлс се поколеба.

— Че колата е била насочена право към него.

— Кой е шофирал?

— Седемдесет и две годишен пенсионер, бивш счетоводител с електронен сърдечен стимулатор. Няма никакви роднини, а шофьорската му книжка е с изтекла давност от няколко години. По време на злополуката стимулаторът се повредил. Старецът починал на път за болницата.

— Какво общо има той с баща ми?

— Досега не сме намерили задоволителен отговор. Аз имам една хипотеза. Искате ли да я чуете?

— Разбира се.

— Ще се върнете ли в Ню Йорк?