Робърт Лъдлъм - Планът Холкрофт

Ноъл тръгна по Шанз Елизе, опитвайки се да потисне мъката си и да мисли.

Ричард Холкрофт, човекът, който доскоро беше единственият му баща. Татко… моят баща. Думи, изричани от него с много любов и нежност, с топла усмивка. Той бе насочвал развитието на сина си, по-точно, на своя доведен син. По дяволите, това бе неговият син! Беше го насочвал, без да се бърка в живота му, освен когато бе необходимо.

Господи, той беше мъртъв.

Някакъв скрит подтекст в телеграмата на Майлс бе предизвикал болезнените бодежи, съпътстващи страха и гнева му. Дали той по някакъв начин не бе допринесъл за смъртта на Ричард Холкрофт? О, Боже! Дали тя имаше нещо общо с изсипания в напитката стрихнин на девет хиляди метра над Атлантика? Дали тя не бе брънка от веригата събития, свързани с плана в Женева?

Не бе ли жертвал самият той живота на единствения баща, когото познаваше, заради непознатия си баща?

Стигна до пресечката с авеню Жорж V, където гъмжеше от коли. На отсрещната страна видя надпис „Фуке“ над навеса на разположено по тротоара кафене. Всичко му бе познато. Наляво бе хотел „Жорж V“. За кратко време миналата година отседна в него, благодарение на любезната покана на изключително богат хотелиер, който се заблуждаваше, че ще може да направи същия хотел в Канзас Сити.

Холкрофт се сприятели със заместник-управителя. Ако все още работеше там, сигурно би му услужил да използва телефона. Ако разговорите от хотел „Жорж V“ можеха да бъдат засечени, те щяха лесно да разберат откъде се обажда. Но също така лесно той можеше да им даде погрешна информация за местообитанието си. Опитваше се да изпревари ходовете им.

— Но, разбира се, с удоволствие, Ноъл. Толкова се радвам да те видя отново. Жалко наистина, че не си отседнал при нас, но при тези цени не се изненадвам. Заповядай в кабинета ми.

— Благодаря. Ще използвам кредитната си карта, естествено.

— Не се притеснявай, приятелю. Какво ще кажеш за един аперитив?

— С удоволствие — каза Ноъл.

Беше десет и четиридесет и пет парижко време. Значи в Ню Йорк бе шест без петнадесет. Щом Майлс настояваше така спешно да се свърже с него, което се разбираше от съобщението му, часът нямаше значение. Вдигна слушалката и даде поръчка за разговор, после отново погледна телеграмата от Майлс.

ПОРАДИ СКОРОШНАТА СМЪРТ НА

РИЧАРД ХОЛКРОФТ Е НАЛОЖИТЕЛНО ДА

СЕ СВЪРЖЕТЕ С МЕН НЕЗАБАВНО СТОП

ПРОФЕСИОНАЛНИЯТ МИ СЪВЕТ Е ДА

РАЗГОВАРЯТЕ С МЕН ПРЕДИ ДА ПОТЪРСИТЕ

КОГОТО И ДА БИЛО СТОП

Съветът му съдържаше намек за заплаха. Под „когото и да било“ той имаше предвид майка му.

Сложи листа на масата и извади другата телеграма.

БАЩА ТИ УМРЯ ПРЕДИ ЧЕТИРИ ДНИ …

НЕ МОЖАХ ДА ТЕ ОТКРИЯ…

МАЙКА ТИ

Чувстваше се виновен, че не е бил до нея, но много по-силна вина, примесена със страх и гняв, го разяждаше при мисълта, че е виновен за смъртта на баща си. В това нямаше съмнение — той го чувстваше, знаеше го.

Друга болезнена мисъл го връхлетя — дали Майлс бе говорил с Алтийн и какво точно й бе казал.

Телефонът иззвъня.

— Ноъл Холкрофт ли се обажда?

— Да. Съжалявам за трудностите, които съм ви създал да ме откриете…

— Безсмислено е да губим време в обяснения — прекъсна го Майлс. — Искам само да ви кажа, че сте нарушили федералните закони.

— Почакайте — ядоса се Ноъл. — Какво съм направил? Ето че ме открихте. Аз не се крия.

— Това, че се обаждате с една седмица закъснение, е грубо нарушение на закона. Нямахте право да напускате Ню Йорк, без да ни съобщите.

— Трябваше спешно да уредя някои лични въпроси. Бях оставил адрес. Обвинението ви е неоснователно.

— Тогава какво ще кажете за следната формулировка: съзнателно затрудняване на правосъдието.

— Моля?

— И вие, и аз знаем какво се случи в салона на британския 747, на който пътувахте. Би било по-правилно да кажа — какво не се случи.

— Не ви разбирам.

— Онази напитка бе приготвена за вас, а не за Торнтън.

Холкрофт го очакваше, но това не намали въздействието на казаното. Все пак той не мислеше да се предава така лесно.

— Това е най-абсурдното нещо, което съм чувал някога.

— Моля ви! Вие сте умен и честен гражданин от добро семейство, но през последната седмица постъпвахте доста глупаво и далеч не почтено.

— Обиждате ме без конкретно обвинение. В телеграмата си споменахте…

— Ще стигнем и дотам — прекъсна го детективът. — Искам да си дадете сметка на чия страна сте. Разбирате ли? Искам да си съдействаме, а не да си пречим.