Робърт Лъдлъм - Планът Холкрофт

Една грешка беше открита. Тя трябваше да бъде поправена от Тинаму.

Холкрофт си сипа кафе и погледна навън към студеното ясно парижко утро. Вече втора сутрин, откакто се бяха срещнали с Хелдън, а тя все още не можеше да намери брат си.

— Той ще ми се обади, сигурна съм — му бе казала тя по телефона преди няколко минути.

— Ами ако съм излязъл за малко?

— Не се тревожи. Ще го открия.

Не се тревожи. Странно му звучеше подобно успокоение, особено като се има предвид къде се намираше и как бе стигнал, по-точно как те заедно бяха стигнали дотам.

Нощта бе продължила все така шеметно. След като напуснаха ханчето, те се върнаха на Монмартр. Там слязоха от ситроена, а от някаква врата излезе един мъж и го откара. Тръгнаха по оживените улици и минаха покрай две открити кафенета. Две кимвания с глава във всяко от тях означаваха, че могат да се върнат при колата на Ноъл.

Тръгнаха по Монмартр и тя му казваше накъде да кара. Минаха над Сена и прекосявайки Париж, стигнаха до Сен Жермен де Пре пред някакъв хотел. Ноъл се регистрира и плати за една нощ, но дори не се качи в стаята си, защото този ход бе само за заблуда. Продължиха към друг хотел на Рю Шевал, където попълни формуляра с името на рекламирана безалкохолна напитка. Н. Фреска.

Разделиха се във фоайето и тя обеща да му се обади веднага щом има новини от брат си.

— Обясни ми нещо — помоли я той. — Защо правим всичко това? Какво значение има къде точно и с какво име се регистрирам?

— Има, защото са те видели с мен.

Хелдън. Необикновено име на необикновена жена. Странно съчетание на уязвимост и сила. През колкото и мъчителни изживявания да бе преминала през всичките тези години, тя не се отдаваше на самосъжаление. Знаеше, че носи тежко наследство и че хрътките на „Одесса“ и „Рахе“ бяха насъскани по дирите на нацистки деца. Те бяха прокълнати за това, което са и за това, което не са и трябваше да се борят, за да оцелеят.

Женева можеше и щеше да помогне на тези деца. Ноъл бе решен да настоява за това. Не му беше трудно да се постави на тяхно място — ако майка му не бе проявила изключителна смелост навремето, той щеше да е един от тях.

Но сега имаше други, по-неотложни въпроси, които засягаха Женева. Кой бе тайнственият Антъни Бомънт? Каква задача изпълняваше? Какво всъщност се бе случило с Фон Тиболтови в Бразилия?

И ако някой можеше да им даде отговор, това бе Йохан… Джон Тенисън.

Холкрофт се върна до прозореца. Ято гълъби, разперили крила срещу сутрешния вятър, прелетяха над отсрещния покрив. Фон Тиболтови. Преди три седмици дори не бе чувал това име, а сега животът му бе така свързан с техния.

Хелдън. Необикновено име на необикновена жена. В нея всичко бе сложно и противоречиво. За първи път срещаше такъв човек. Тя сякаш идваше от друго време и място — бореше се с последиците на война, която бе вече история.

„Рахе“, „Одесса“… Волфсшанце — всички те бяха фанатици. Врагове от отдавнашни кървави събития. Всичко това бе приключило още преди тридесет години. Край, беше мъртво, записано в историята и потънало в прах.

Гълъбите направиха един кръг в небето и отново се спуснаха към покрива. Докато гледаше атаката им, Ноъл внезапно осъзна нещо. Тази мисъл бе започнала да се прокрадва в съзнанието му още вечерта на срещата с хер Оберст, но тогава не й бе обърнал внимание.

Това не беше свършило. Някой продължаваше да разпалва войната. И то от Женева!

„Ще има хора, които ще се опитат да те спрат, да те измамят, дори да те убият…“

„Одесса“ и „Рахе“: това бяха враговете на Женева. Фанатици и терористи, готови на всичко, за да провалят плана. Всяка друга организация би се обърнала към международни съдебни институции и по този начин би разкрила пред света съществуването на банковата сметка в Женева. Но „Одесса“ и „Рахе“ не можеха да го направят. Хелдън грешеше или поне не бе напълно права. Основната им цел сега не бе преследването на децата на лидери на националсоциалисти, а провалът на женевската кауза. Те искаха да го спрат! По някакъв начин, отнякъде бяха научили за сметката в Швейцария и се стремяха да попречат на деблокирането й. Ако се наложи, щяха да го убият, за да постигнат своето — за тях животът му нямаше стойност.

Ето защо в самолета някой бе сипал стрихнин в чашата — тази ужасна смърт бе предвидена за него. Такава бе страшната тактика на „Рахе“. Вече знаеше и причината за премеждията си в Рио де Жанейро — изстрелите при изоставената обсерватория и опитът да го убият в колата. Морис Граф и маниакални последователи на „Одесса“ в Бразилия. Всички те са знаели за Женева!