Робърт Лъдлъм - Планът Холкрофт

— Ако го поиска, и това ще стане някой ден. Доколкото познавам Йохан, ми се струва, че той започна да пише за „Гардиън“, за да придобие световна известност. Особено в областта на политиката, където наистина плува в свои води. Сега целта му е постигната.

— Смятате ли?

— Разбира се. За две-три години той стана един от най-добрите журналисти в Европа.

Точно сега, помисли си Ноъл. В момента Женева означаваше всичко за него, а споразумението му с MI5 изглеждаше безсмислено. Той се наведе напред.

— Някои мислят за него странни неща… На Монмартр казах, че само на вас ще обясня защо са ме разпитвали от Британското разузнаване. Питаха ме за брат ви. Според тях аз се опитвам да се свържа с него по причини, нямащи нищо общо с Женева.

— И какви са те?

Тя бе вперила поглед в Холкрофт.

— Чували ли сте за Тинаму?

— Убиецът ли? Естествено. Кой не е чувал за него?

В очите й се четеше само едва доловимо учудване.

— Аз например не бях — отговори Ноъл. — Чел съм за наемни убийци и заговори за покушения, но не бях попадал на нищо за Тинаму.

— Вие сте американец. Европейските вестници много по-често пишат за него, отколкото вашите. Но какво общо има той с брат ми?

— Според Британското разузнаване е възможно той да е Тинаму.

Лицето на Хелдън застина в искрено изумление; очите й изведнъж станаха безжизнени като на слепец. Устните й трепереха, тя понечи да заговори, но не намери думи. Накрая едва чуто промълви:

— Не говорите сериозно, нали?

— Не, напълно сериозно говоря. По-важното е, че от Британското разузнаване наистина смятат така.

— Това е просто нечувано. Умът ми не може да го побере! И въз основа на какво са стигнали до този извод?

Ноъл повтори най-важното от онова, което агентите от MI5 му бяха казали.

— Боже мой! — възкликна Хелдън, когато той свърши. — Той отразява събитията в цяла Европа и дори от Близкия изток! Англичаните могат да проверят това в редакцията на вестника. Но той не избира къде да го пратят. Това е нелепо!

— Щом един журналист изпраща интересни материали, благодарение на които вестникът увеличава тиража си, на него му се предоставя възможността сам да избира кои събития да отразява. С брат ви е точно така. Той като че ли е бил сигурен, че ще придобие световна известност и ще може да работи на по-свободен график.

— И вие мислите, че това е истина?

— Не знам какво да мисля — отговори Холкрофт. — Знам само, че брат ви може да представлява заплаха за плана в Женева. Самият факт, че е заподозрян от MI5, може да накара директорите на банката да променят решението си. Те не биха допуснали сметката на Клаузен да стане обект на разследване.

— Обвинението е пълен абсурд!

— Сигурна ли сте?

Очите на Хелдън блеснаха гневно.

— Да, сигурна съм. Йохан може да е всичко друго, но не е убиец. Станал е жертва на несправедливо обвинение само защото е дете на нацист.

Ноъл си спомни първото, което му бе казал агентът с прошарената коса: „Като започнем с това, което и вие знаете за баща му…“ Дали Хелдън не беше права? Дали подозренията на MI5 не се основаваха на спомени и омраза към жесток враг отпреди тридесет години? Тенисън е олицетворение на наглостта… Възможно беше.

— Йохан се интересува много от политика, нали?

— Да, но не като другите. Той няма политически пристрастия и е настроен критично към всички идеологии. Разкрива техните слабости и изпитва непоносимост към лицемерието. Затова много хора в правителството не могат да го понасят. Но той не е убиец.

Ако Хелдън бе права, помисли си Ноъл, Женева би спечелила много от Йохан фон Тиболт, той би бил от полза за агенцията в Цюрих. Един журналист, чието мнение тежи, който владее няколко езика и разбира от финанси… ще знае как да разпредели милиони долари.

Ако сянката на Тинаму падне от Йохан фон Тиболт, директорите на Голямата Женевска банка можеха въобще да не научат за подозренията на MI5 към Джон Тенисън. Тогава те нямаше да го отхвърлят като представител на семейството. Нещо повече, участието му в плана би било неоценимо. Но първо трябваше да разсее съмнението на Британското разузнаване, за да изчезне сянката на Тинаму.

Холкрофт се усмихна. Някакъв мъж ще дойде един ден и ще говори за странно споразумение… Йохан фон Тиболт — Джон Тенисън го очакваше!

— Какво смешно има? — попита Хелдън.

— Трябва да се срещна с него — каза Ноъл, сякаш не бе чул въпроса. — Можете ли да ми помогнете?

— Мисля, че да. Но може да стане след няколко дни. Не знам къде е. Какво искате да му кажете?