Робърт Лъдлъм - Планът Холкрофт

— Била е доста интересна жена — Холкрофт беше заинтригуван. — Как умря?

— Убиха я. Простреляха я в главата една вечер. В колата й.

Лицето му мигом помръкна. В съзнанието му нахлуха спомени — пустата обсерватория високо над Рио, изстрели, откъртване на парчета бетон, звън от натрошено стъкло… Стъкло. Спомни си как изстрел от револвер със заглушител бе отнесъл задното му стъкло и как бяха насочили черното дуло на голям пистолет в главата му.

Спомни си и разговора в сепарето на коктейлбара. Това, което бе чул там, му се бе сторило плод на неоснователен страх, дори му бе прозвучало абсурдно.

Братът и сестрата Карара. Момичето бе казало, че е най-близката приятелка на Йохан фон Тиболт и негова годеница.

Той и сестра ми щяха да се оженят, но германците не позволиха това да се случи.

Кой е могъл да им попречи?

Всеки. С куршум в тила на Йохан.

Карара. Близки приятели, които искаха да помогнат на прокудените Фон Тиболт. Изведнъж Ноъл си помисли, че Хелдън би му казала повече неща, ако знае как Карара му бяха помогнали. Те бяха рискували живота си, за да може той да открие Фон Тиболтови. Тя трябваше да се отнесе със същото доверие.

— Може би е редно да ви кажа — започна той, — че в Рио Карара ми дадоха сведения за вас. Казаха ми откъде да започна търсенето. От тях разбрах, че сте променили името си на Тенисън.

— Кои?

— Приятелите ви, братът и сестрата Карара. Момичето е годеница на брат ви.

— Карара? В Рио де Жанейро?

— Да.

— За първи път чувам за тях. Не познавам никакви Карара.

Отговорът й предизвика ефекта на неочаквано изстрелян куршум. Той бе загубил доверието й и сега Хелдън щеше да бъде предпазлива, когато му разказва за семейството си.

Кои бяха Карара?

Защо го бяха излъгали?

Кой ги бе изпратил при него? Брат й нямал годеница, нито някаква сериозна приятелка.

Не си въобразяваше, че му е ясно и знаеше, че може само да прави догадки. Единствено Карара бяха поискали да се срещнат с него и кой знае защо, му разказаха за несъществуващи отношения. Това обаче не бе достатъчно, за да ги смята за врагове на Фон Тиболтови. Бяха го потърсили с единствената цел да помогнат на двете сестри и брата, избягали от Бразилия. В Рио имаше много хора, влиятелният Граф например, които биха дали много пари, за да открият Фон Тиболтови. Но Карара не бяха отишли при някого от тях, макар че можеха да спечелят много и почти нямаше какво да загубят.

— Те просто искаха да помогнат — каза Ноъл. — Поне това беше истина. Знаеха, че ви преследват и искрено желаеха да ви помогнат.

— Възможно е — отвърна Хелдън. — Рио е пълен с хора, които все още воюват и преследват „предателите“. Никога не знаеш кой ти е приятел и кой враг, особено сред германците.

— Познавахте ли Морис Граф?

— Знаех кой е, разбира се. Всеки знае кой е Граф. Но никога не се бях срещала с него.

— А аз се срещнах — каза Ноъл. — Точно той нарече Фон Тиболтови предатели.

— Сигурно. Те не отричат, че сме германци като тях, но това не им пречи да ни ненавиждат.

— Защо?

Тя отмести погледа си и приближи чашата към устните си.

— Заради други неща.

— Заради майка ви ли?

— Да — отвърна Хелдън. — Майка ми беше причината. Вече ви казах, че германската общност я презираше.

Холкрофт отново усети, че тя му спестява част от истината, но реши да не я разпитва повече. По-късно, ако спечели доверието й, тя сама ще му каже. Хелдън трябваше да му обясни тези неща. Може би те имаха значение за Женева. Сега всичко имаше значение за Женева.

— Преди малко казахте, че майка ви разтрогвала бракове — подхвана той. — Сестра ви ми каза нещо подобно за себе си. В Портсмът офицерите и жените им я отбягвали.

— Ако се опитвате да ми кажете, че сестра ми повтаря майка ми, не сте далеч от истината. Сестра ми е много по-голяма от мен и беше по-близка с нея. Виждаше начина, по който тя пробива в живота и неговите предимства. Всичко, което преживя, се отрази на характера й. Тя е видяла с очите си ужасите в следвоенен Берлин. На тринадесет години е спала с войници срещу храна. С американски войници, господин Холкрофт.

Вече знаеше достатъчно за Гретхен Бомънт. Сега картината беше пълна. На четиринадесет тя вече е била проститутка и прехвърлила четиридесет и петата си година, продължаваше да бъде такава, независимо какви причини я бяха тласнали към това. Директорите на Голямата Женевска банка щяха да я отстранят, обосновавайки се с липса на стабилност и компетентност.