Робърт Лъдлъм - Планът Холкрофт

— Наричат ни „Децата на Ада“ — каза просто дъщерята на Фон Тиболт. — Прокълнати сме за това, което сме и за това, което не сме.

— Разсъдъкът ми не може да го проумее! — възкликна Холкрофт.

— Това няма толкова голямо значение. — Старецът отново бавно се изправи. На Ноъл му се стори, че се опитва да си възвърне предишния внушителен ръст. — Важното за нас е да сме сигурни, че не сте член на нито една от двете организации. Сега спокойна ли сте, Хелдън?

— Да.

— И не искате да разпитвам повече?

Жената поклати отрицателно глава.

— Не, достатъчно е — отново го увери тя.

— Тогава и аз съм спокоен. — Полковникът отново протегна ръка на Ноъл. — Благодаря ви, че дойдохте. Както ще ви обясни Хелдън, за мен знаят малко хора и бихме искали да ви помолим за дискретност.

Ноъл стисна ръката му, изненадан от силата й.

— А аз мога ли да разчитам на вашата?

— Имате честната ми дума.

— Тогава и вие имате моята.

Пътуваха в колата мълчаливо. Фаровете пронизваха тъмнината. Холкрофт пак бе на волана, но сега Хелдън седеше на предната седалка до него и уморено му показваше пътя. Тя вече не крещеше инструкциите си в последния момент. Беше изтощена от динамичните събития на вечерта не по-малко от него. Но утрото бе още далеч, а имаха да обсъдят много неща.

— Наистина ли беше необходимо? — попита той. — Толкова ли бе важно за него да разговаряме?

— Да. Трябваше да е убеден, че не сте от „Одесса“ или „Рахе“.

— Какви са всъщност те? Той говореше така, сякаш не може да не съм чувал за тях и на мен не ми стана ясно.

— Това са две екстремистки организации, заклети врагове помежду си. Членовете и на двете са фанатици и ни преследват.

— Кои сме ние?

— Децата на нацистите от Върховното командване. Откриват ни, където и да отидем.

— Но защо?

— „Одесса“ се опитват да възродят нацистката партия. Те са навсякъде.

— Сериозно ли? Те наистина ли се стремят към това?

— Да, наистина. И въобще не се шегуват. Методите им за привличане на членове са най-разнообразни — от изнудване до прилагане на физическа сила. Те са истински главорези.

— А онези… Ра-хън?

— „Рахе“. На немски това означава „отмъщение“. Основали са я оцелели от концентрационните лагери. Преследвали са хилядите садисти и убийци, които никога не са били призовавани в съда.

— Тогава това е еврейска организация?

— В „Рахе“ има евреи, но са малцина. Те имат свои организации, които действат извън Тел Авив и Хайфа. В основата си „Рахе“ е комунистическа. Мнозина смятат, че КГБ е поело ръководството й. Според други в центъра й са революционери от страни в Третия свят. Първоначалната цел — отмъщението, е останала на заден план. „Рахе“ се е превърнала в гнездо на терористи.

— Но защо преследват вас?

Хелдън го погледна.

— За да ни привлекат към тях. Някои ги приемат за антипод на организацията, от която бягат и отиват при тях. Разбира се, според повечето от нас изстъпленията на „Рахе“ не отстъпват на онези на националсоциалистите. Ако откажем да преминем на тяхна страна, те използват по-твърди методи на убеждение. Ние се превръщаме в изкупителните жертви на фашизма. Използват имената ни, а понякога и труповете ни, за да покажат на хората, че нацистите все още съществуват. „Одесса“ са същите: вербувай или убивай.

— Това е безумие — Ноъл поклати глава смаян.

— Така е — съгласи се Хелдън. — Но такава е действителността. Ние мълчим и се стремим да не привличаме вниманието върху себе си. Пък и кой би се застъпил за нас? Ние сме деца на нацисти.

— „Одесса“, „Рахе“… Никой от моите познати не знае нищо за тях.

— Защото не им се е налагало да научат.

— Кой е Оберст?

— Един велик човек, принуден да се крие до края на живота си, защото е послушал съвестта си.

— Как така?

— Като член на Върховното командване е бил свидетел на ужасите. Знаел е, че е безсмислено да се противопоставя — други са го правили и са намирали смъртта си. Вместо това той използвал положението си, за да отменя чужди заповеди. Само един господ знае колко хора е спасил така.

— Изборът му е достоен за уважение.

— Избрал е единствения възможен начин — действал е незабелязано вътре в самата бюрократична машина. След войната съюзниците го осъдиха заради поста, който е заемал в Райха. Прекара осемнадесет години в затвора. Когато най-после стана ясно как е изпълнявал задълженията си, хиляди германци започнаха да го презират. Нарекоха го предател. Уволниха го от офицерския корпус и обявиха цена за главата му.