Робърт Лъдлъм - Планът Холкрофт

— Да, поверителни са — каза Хелдън, — ако не са блъф, а на мен ми се струва, че не са.

— Разбирам. Но вие трябва да сте абсолютно сигурна, а и аз все още не съм убеден. — Старецът седна отново на мястото си.

— Какво искате да кажете? — попита Ноъл.

— Поверителната информация не ме интересува. Ще трябва обаче да ви задам някои въпроси, а отговорите ви биха могли силно да ни разтревожат. Разбирате ли, господин Холкрофт, вие нямате причина да се страхувате, но ние не знаем дали не представлявате голяма заплаха за нас.

— Но защо? Нито аз ви познавам, нито вие мен. В каквото и да сте въвлечени, то няма нищо общо с мен.

— Всички ние трябва да сме сигурни в това — отвърна старецът. — По телефона сте казали на Хелдън, че въпросът изисква спешни действия, свързан е с голяма сума пари и събитията от преди повече от тридесет години.

— Не биваше да ви казва това — прекъсна го Ноъл. — Дори то е твърде много.

— Сведенията ми се изчерпват с още няколко факта — продължи полковникът. — Че сте се видели със сестра й и се интересувате от брат й.

— Ще ви го повторя — информацията е поверителна.

— И накрая — завърши старецът, сякаш Холкрофт не бе продумал, — че сте искали да се срещнете тайно. Или поне това сте имали предвид.

— Имам съображения за това — отвърна Ноъл. — Но те въобще не ви засягат.

— Сигурен ли сте?

— Да.

— Позволете ми да обобщя казаното дотук. — Полковникът долепи длани и притисна върховете на пръстите си, а погледът му не се отместваше от Холкрофт. — Спешни действия, много пари, събития отпреди тридесет години, издирване на децата на високопоставена личност от Върховното командване на Третия райх и може би най-важното — тайна среща. Всичко това не ви ли звучи познато?

Ноъл нямаше никакво намерение да потвърждава или отхвърля хипотезите му.

— Не и не знам накъде биете.

— Ще бъда по-ясен. На мен всичко това ми прилича на капан.

— Капан?

— Какъв сте вие, господин Холкрофт? Някой от членовете на „Одесса“ 30 30 Организация на бившите членове на СС — Бел. прев. ? Или може би войник на „Рахе“?

— „Одесса“?… Или на… какво? — изуми се Холкрофт.

— „Рахе“ — старецът наблегна специално на тази дума.

— Ра-хън? — Ноъл се втренчи в сакатия мъж. — Не разбирам за какво говорите.

Хер Оберст погледна Холкрофт и после отново се взря в Холкрофт.

— Не сте ли чували за тях?

— Само за „Одесса“. Но не знам нищо за… Ра-хън… или както там го наричате.

— Едните вербуват, а другите убиват. Но първите също избиват, а вторите също се занимават с набиране на членове. И „Одесса“, и „Рахе“ преследват деца.

— Преследват деца? — Ноъл поклати глава. — Нямам никаква представа за какво става дума.

Старецът отново погледна към Хелдън, но Холкрофт не разбра какво си казаха с очи. Сетне Оберст прониза с поглед Ноъл, сякаш той бе опитен лъжец, който предстои да бъде изобличен.

— Ще ви попитам съвсем просто — каза старецът. — От онези, които издирват деца на нацисти ли сте? Търсите ги навсякъде и ги убивате за неизвършени от тях престъпления. Убивате невинните за назидание или ги принуждавате да се присъединят към вас. Заплашвате ги с документи, които разкриват бащите им като психопати и чудовища, които ще изобличите, ако откажат да станат ваши членове. Тези са преследвачите на деца, господин Холкрофт. От тях ли сте?

Ноъл затвори очи с облекчение.

— Сам не знаете колко сте далеч от истината. Страховете ви са напразни, но това е всичко, което мога да ви кажа.

— Трябва да сме сигурни.

— Можете да бъдете. Не съм член на такава организация. Никога преди на бях чувал подобно нещо. Това са душевноболни.

— Така е — съгласи се хер Оберст. — Целта на Wiesentals е коренно различна — издирването на истинските чудовища и неосъдени престъпници, които се подиграха с процеса в Нюрнберг. Осъдим ли ги, войната ще свърши окончателно. Но преследването на децата на нацисти трябва да спре.

Ноъл се обърна към Хелдън:

— От тях ли бягате? Значи след всичките тези години те все още ви преследват?

— Те продължават да извършват насилия. Всеки ден. Навсякъде по света — отговори вместо нея старецът.

— Защо хората не знаят нищо за това? — настояваше Холкрофт. — Защо не го пишат по вестниците? Защо се мълчи?

— А мислите ли… че „хората“, както вие се изразихте, ще ги е грижа за синовете и дъщерите на нацисти? — попита полковникът.

— Но, Боже мой! Та те са били деца тогава — Холкрофт отново погледна Хелдън. — Значи тази вечер се опитвахте да се защитавате от опасността, както десетки пъти досега? Толкова често ли ви се налага?