Робърт Лъдлъм - Планът Холкрофт

Заобиколи сандъчето с цветя и кимна към двамата мъже и жената, които седяха на масата зад него. Те отвърнаха на поздрава му. Влезе в кафето и отиде при своите „бегли познати“. Седна на свободното място до жената с очилата.

— Казвам се Ноъл Холкрофт — представи се, без да се обръща конкретно към някого от тях.

— Знаем — отговори мъжът в спортно сако, а погледът му зашари из тълпата.

Ноъл се обърна към жената:

— Вие ли сте Хелдън фон… Извинете, Хелдън Тенисън?

— Не и никога не съм я срещала — отговори тъмнокосата и се втренчи в мъжа със спортното сако. — Но ще ви заведа при нея.

Човекът с модния шлифер попита Ноъл:

— Сам ли сте?

— Разбира се. Не може ли да тръгваме? Хелдън… Тенисън… ми каза, че ще получа инструкции. Бих искал да се срещна с нея, да поговорим и да си намеря хотел. Не съм спал достатъчно през последните няколко дни.

Той се надигна от мястото си.

— Седнете! — каза жената рязко.

Ноъл седна. Направи го по-скоро от любопитство какво ще последва, отколкото като изпълнение на команда. Изведнъж проумя, че тримата не се държаха така, защото го изпитваха, а защото бяха изплашени. Елегантно облеченият мъж гризеше кокалчето на показалеца си, приковал поглед в нещо в центъра на площада. Някъде натам гледаше и другият мъж, стиснал ръката на приятеля си. Изглежда, там стоеше някой, чието присъствие ги тревожеше.

Холкрофт проследи погледите им и се опита да се ориентира сред фигурите на минувачите. Дъхът му секна. Отсреща стояха двамата му преследвачи, на които мислеше, че се е изплъзнал в Льо Ман. Но как бе възможно това? Никой не слезе от самолета след него.

— Те са — каза той.

Елегантният мъж бързо извърна глава. По лицето на другия се изписа недоверие, но той също се обърна. Чернокосата жена го гледаше в упор.

— Кои? — попита тя.

— Онези двамата, близо до входа на ресторанта. Единият е със светло палто, другият държи шлифера в ръката си.

— Кои са те?

— Забелязах ги на летище „Орли“ днес следобед. Те ме чакаха там. Взех самолет до Льо Ман, за да им се измъкна. Почти съм убеден, че са от британското разузнаване. Но как са разбрали, че съм тук? Те не се качиха в самолета. Никой не ме следеше — готов съм да се закълна!

Тримата се спогледаха — вярваха му и Холкрофт знаеше защо. Той сам бе забелязал двамата и им бе казал за тях, без да го питат.

— Какво общо имат с вас, след като са англичани? — попита мъжът със спортното сако.

— Това засяга Хелдън фон Тиболт и мен.

— Сигурен ли сте, че наистина са англичани?

— Да.

— Дано е така.

Мъжът с палтото се наведе напред.

— Защо сте взели самолет за Льо Ман? Какво се случи?

— Мислех, че мога да им се изплъзна. Бях убеден, че съм успял. Купих си билет до Марсилия. Обясних на момичето на гишето, че трябва да стигна в Марсилия и се качих на самолет, който има междинни спирки. Първата бе Льо Ман и аз слязох. Не съм споменал нищо за Льо Ман!

— Успокойте се — каза човекът със спортното сако, — иначе ще привлечете вниманието им.

— Да не би да мислите, че не са ме забелязали? Въпросът е как?

— Не е трудно — обади се жената.

— Естествено. Трябваше да се върна в Париж.

— На летището ли?

— Разбира се.

— И разбира се, поискахте пътна карта. Или поне ги помолихте да ви упътят накъде да тръгнете за Париж. И не продължихте към Марсилия.

— Да, но много хора го правят.

— Не чак толкова и не на летище, от което има полети за Париж. И едва ли някой от тях се казва точно като вас. А не вярвам да разполагате с фалшиви документи.

Холкрофт започна да разбира какво се бе случило.

— Направили са проверка — възмути се той.

— По телефона това става за няколко минути — отвърна мъжът със спортното сако. — Даже по-малко, ако е било съобщено, че сте слезли от самолета в Льо Ман.

— Французите няма да пропуснат възможността да продадат свободно място — допълни мъжът с модния шлифер. — Сега разбирате ли? Не са чак толкова много бюрата на летището, където можете да наемете кола. Там винаги могат да научат името, на което е издадена шофьорската ви книжка, модела и цвета на колата. Останалото е лесно.

— Как така лесно? Да намерят една кола в цял Париж?

— Не в Париж, мосьо, а по пътя за Париж. Има само една магистрала и най-вероятно е чужденецът да използва точно нея. Открили са ви, преди да влезете в Париж.

Ноъл бе не само изумен, но и отчаян. Неспособността му да се справи с възникващите усложнения бе очевидна.

— Съжалявам. Наистина съжалявам.