Ланс Хорнър - Рори Сатаната

С чисто тяло и възстановено от ароматното кафе енергия той тръгваше из тихите, прохладни коридори на двореца, следван от Млийка, и излизаше през окованата с желязо врата, зад която в двора го очакваше конят му заедно с този на Баба или на Мансур. Яздеха из околностите, към улиците на търговците на накити, а понякога и до продавачите на оръжия или до пазара за роби, после се връщаха да се изкъпят, отпочинат и побеседват.

В лабиринта на дворцовите постройки имаше няколко хамама. Обикновено те се отправяха за този, който беше използуван изключително от бащата на Баба и беше в съседство с харема му. Крачеха заедно по дългите коридори и засенчени колонади. Запознат вече с двореца, сега пътят не изглеждаше така дълъг и уморителен за Рори, както през първата нощ, когато го бе прекосил. Вече можеше и сам да се оправи из двореца, макар че почти никога не ходеше сам. Придружаваха го или Млийка, или Ома. Между двамата винаги възникваше спор кому да се падне тази чест. И двамата бяха ревностно привързани към него, но той имаше вяра повече на Млийка, отколкото на Ома.

Един следобед Рори и Баба с Млийка по петите им отвориха вратата на хамама. Млийка помогна на Рори да си свали дрехите, докато евнухът Ал Джарир помогна на Баба. Приятно беше да свалят потните роби и тежките вълнени джелаби и да се мушнат сред ухаещата пара. Още по-приятно беше да се отпуснеш под пръстите и здравите ръце на Ал Джарир, чиято задача беше да смъкне кирта и потта от телата им с кокален нож. Казаха на Рори, че ножът е издялкан от рога на носорог и притежавал магическото свойство да прави телата им силни и мускулести.

След като ги изтъркаха, те влязоха в друго помещение, където се потопиха в басейн с хладка вода, която ги пощипваше хладно след горещата пара. Оттук влязоха в едно затъмнено помещение, където се изпънаха на хладния керамичен под и оставиха Ал Джарир да ги масажира. След като свърши, той ги помоли да останат по корем, докато се разхождаше по гърбовете им с огромните си стъпала. Тежестта беше почти непоносима, но възстановената жизненост на протичащата по артериите им кръв бе доказателство за съвършените познания на мъжа.

— Ал Джарир е истинско съкровище — изпъшка Баба. — Може да прави всичко, което е по силите на нормален човек, освен да оплоди жена. Всъщност жените от харема го предпочитат пред съвършения мъж, тъй като той може да бъде с двайсет от тях за една нощ, без да загуби силите си.

— И ти му позволяваш това? — В своето невежество Рори винаги бе предполагал, че никой господар на харем не допуска друг мъж да докосва жените му.

— Разбира се. Питай твоя Карем и той ще ти каже, че изпълнява двойна задача. Не само пази харема, но го и обслужва. Да не мислиш, че ние си блъскаме главите да кастрираме мъже, само за да ни пазят харемите? О, не! Това биха могли да вършат и двойка едри сенегалки. Друга е причината за съществуването на евнусите. Помисли си: в харема на баща ми има към триста жени. Той беше човек на години. Дори и да вземеше по една жена всяка нощ, необходима му беше близо една година, за да спи с всичките. Това би означавало, че всяка жена ще има мъж само по веднъж в годината, а пък и баща ми беше доста стар. В такъв случай какво биха правили те, докато чакат да им дойде редът? За една единствена нощ в годината?

Рори кимна. Щеше да има много незадоволени жени в харема, ако се обслужваха само от един мъж.

Баба насочи пръст към негов шеговит присмех.

— Студенокръвните нрзани не са свикнали с харемите. Не че ти, братко мой, си студенокръвен, или дори че си все още нрзани — побърза да добави той, — но ние, които държим жените си в хареми, трябва да се подготвим за всичко. Питам те, какво биха правили тези скучаещи жени? Как биха издържали седмици, месеци наред без мъж? Ха, ами че те ще започнат да се любят една друга. Някои от тях ще си останат жени — благи и нежни. Други ще придобият мъжки черти — властни и брутални. Това е лошо. Всеизвестно е, че след като една жена веднъж е любена от друга жена, тя никога вече не пожелава мъж. Затова ние държим евнусите, тъй като те не са истински мъже, но са напълно способни да задоволят всяка жена.

— Господарю — ниско се поклони Ал Джарир на Рори, показвайки в полумрака белите си зъби, — това наистина е факт. Щом влезем в двора на харема след вечеря, жените се бият за нас, изподраскват се коя да ни вземе. От тристате жени в харема аз съм обслужвал всички, освен проклетата англичанка.

— Англичанка? Англичанка ли каза той, Баба?