Ланс Хорнър - Рори Сатаната

— Жена добра — каза Млийка. — Тя иска… — отвори огромната си ръка и шумно си плесна задника с дланта. — Ти добър, Рори Монго. Аз добър. Скоро бебе за Рори Монго.

Престанал вече да куца, Млийка считаше Рори и всичко негово за своя лична собственост. Никога Рори не се беше радвал на такава вярност и привързаност. Млийка беше винаги зад него и ако Рори се канеше да закопчае копче или да завърже някаква Връзка, Млийка го правеше вместо него. Да би могъл да сдъвче храната му, Млийка би го вършил на драго сърце. Беше слуга, с който се гордееше: силата му и огромната физика напомняха на Рори за Баба. С помощта на онези, които говореха неговия език, Рори научи нещо за него.

Както Баба бе предположил, той беше касай, ала бе роден в робство при някакъв мамелюкски принц в Кайро. Бил коняр на един от принцовете и когато веднъж, не по негова вина, конят хвърлил младия си ездач, струпали вината на Млийка и го продали. Търговецът, който го купил, го продал на един керван, потеглящ за западното крайбрежие, а крайното му предназначение било някоя фактория за роби, откъдето щели да ги натоварят на кораб, за да ги разпродадат из островите на Западна Индия.

Докато прекосявали пустинята, той се подхлъзнал на един камък и си навехнал крака. Знаейки че ще бъде изоставен, ако не върви с останалите, той накуцвал със страшни болки през целия ден, докато вече не можел да стъпи на крака си. Паднал и не можел да стане. Веднага го лишили от кафе и го изоставили край пътя да загине, ако край него не беше минал Рори. Затова той боготвореше Рори с привързаността на кучето към своя господар, а Рори на свой ред покровителствуваше огромния негър. Обличаше го с дрехи по-подходящи за лакей, отколкото за роб, винаги го държеше до себе си и когато започнаха да разговарят на английски, започна да разчита все повече на Млийка. Дори и Баба се възхищаваше на черния му роб.

— Тук имаш нещо, братко Рори, каквото не можеш купи за никакво злато на робския пазар. Извън тебе, Мансур и стария Слиман аз нямам на кого да се доверя, а ти имаш твоя Млийка. — Баба се обърна и заговори на огромния здравеняк, който се ухили и занарежда нещо на своя език. — Той казва — преведе Баба, — че ти си неговата душа. Според неговата вяра всеки мъж има своя душа и свое тяло. Повечето хора никога не виждали душата си, но Млийка заявява, че е щастлив, защото можел всеки ден да вижда душата си, тъй като тя била в теб.

С верния Млийка за свой телохранител, богатия избор на жени от харема за нощта, Елмира за тихи страсти и топлото приятелство на Баба, дните на Рори в Саакс се движеха бързо като в унес. Обикновено Рори се събуждаше при първия вик на мюезина от килнатото кирпичено минаре, което бе най-високата постройка в Саакс. Напевният глас на имама разгонваше унеса му и го караше да отвори очи и се взре в жената, която лежеше до него. При студената, сива утринна светлина, с плувналата си в пот кожа, отворената уста и напластената по бузите коса тя съвсем не приличаше на еротичния екземпляр, каквато беше през изтеклата нощ. Чернилката, която бе потъмнявала очите й, беше размазана, а боядисаните с къна ръце изглеждаха жестоки и хищни с дългите си нокти, които се бяха забивали ожесточено в гърба му през нощта. Киселият мирис на чаршафите го отблъскваше и той беше склонен да изрита жената от леглото, отвратен при мисълта какви странни и неестествени неща бяха вършили един на друг в мрака. От време на време вземаше твърдо решение да не повтаря подобна нощ. И понякога спазваше решението си — вместо някоя от обучените майсторки от харема повикваше Елмира. Плавните й милувки и нежните думи го облекчаваха след пресищането с толкова разнообразна женска плът, водеща до странни перверзии. С Елмира той можеше да се протегне и заспи, без да става нужда да доказва жизнеспособността си не само на партньорката, а и на самия себе си. Знаеше, че Елмира желае повече и понякога й го даваше, при което долавяше нейната благодарност. Но колкото и да желаеше, тя никога не проявяваше открита ревност към предпочетените от него. Тя бе тази, която го приготвяше, преди да се оттегли. Въвеждаше жената, оставяше плодове и напитки до леглото и след това инструктираше шепнешком жената, преди да излезе мълчаливо и безропотно. После, нагаждайки действията си според времето, когато жената се оттегляше сутринта, тя заставаше до леглото на Рори, разпъждаше мухите от него с метличка от конска опашка, сгряваше кафе в малко джезве, изтриваше с гъба потта по тялото му и дори избираше дрехите, които Млийка трябваше да му облече.