Ланс Хорнър - Рори Сатаната

Плочникът бе хлъзгав от кръв, но харпиите не спираха, докато Бистака по сигнал на Баба ги разгони с пръчката и те се свиха със скимтене в един ъгъл.

Рори погледна и щеше да повърне при вида на безформеното червено месо и потъналите в кръв ръце на задъханите жени. Докато се взираше, той чу строполяването на майката на Хюсеин, която полетя от балкона към плочите. Тялото й беше обезглавено. Жените от харема погледнаха към майката на Баба, останала сама. Тя хвърли окървавения ятаган към двора, вдигна двете си ръце към главата и извика:

— Почит! Отдайте почит на султана на Саакс и научете как младият лъв разкъсва чакалите, които хапят петите му!

Една подир друга жените се проснаха на окървавената земя, насочили глави към Баба. Бавно една от тях — белокожата блондинка — вдигна глава, поглеждайки шанго право в очите.

— Пожали ни, господарю — замоли тя със силен акцент. — Ние ти служихме добре тази нощ. Живей в мир и имай милост към нас, твоите покорни слуги.

Баба обърна гръб и с бавна крачка влезе в стаята. Вътре някой бе запалил свещ и при оскъдната й светлина Рори забеляза една сълза, която се спускаше по гладката буза на Баба.

— Каллас! — каза той. — Свърши се.

След мъчителното преживяване в Басампо, последвано от убийството на Хюсеин през първата нощ в Саакс, на Рори му се гадеше от бруталността, кръвопролитието и жестокостите. Изглежда човешкият живот бе най-евтината стока в Африка. Човек можеше да бъде принесен в жертва, за да се умилостиви гнева на някой африкански бог. Можеше да бъде обезглавен по прищявката на местния властник, затова че е стъпил върху сянката му. Или можеше да бъде измъчван префинено, само за да разсее за момент скуката на някой дребен шейх от пустинята. Африка наистина беше страна на жестокостите. Реките й гъмжаха от крокодили, джунглите й — от отровни змии, просторните савани изобилстваха от диви зверове, а въздухът от кръвожадни насекоми. И населението й бе погълнало всички злини, на които го учеха те, за да се бранят по суша, вода и въздух.

Не, това не беше съвсем вярно! Рори бе открил в Африка милосърдие, приятелство и гостоприемство, които надхвърлят всичко, което би могъл да си представи. Баба бе предложил на Рори любезното си и безкористно приятелство. Баба се бе показал и великодушен: тръгнал от Ливърпул без пукнат шилинг, сега Рори беше богат като английски крал. Дори рубинът, подарен му небрежно от Баба, струваше повече от „Черният принц“, кичещ Хановерската корона. Дрехите, които носеше, принадлежали някога на Хюсеин, далеч надхвърляха всичко, каквото бе обличал дотогава, а те не бяха единственото наследство на Хюсеин. От прозореца на покоите си Рори гледаше към двора на харема, обитаван от наложниците и робините на Хюсеин. Четирите му жени и безбройните им деца бяха изпитали до един задушаващото въздействие на коприненото въже на един евнух, но робините и наложниците бяха пощадени. Рори вече ги беше огледал, след като Баба му бе казал, че сега те са негови. Негово имущество! Негови робини! Негова стока!

Като изгладняло хлапе в магазин за бонбони Рори не беше в състояние да си избере. Където и да погледнеше, виждаше изкушение и не знаеше коя сладка плът му се иска да вкуси най-напред. Хюсеин наистина бе познавал плътта и сега грижливо подбираните от него роби от пазарищата в Кайро, Хартум, Тунис, Фец и Маракеш бяха строени пред Рори, за да им се наслаждава. Трябваше само да излезе на балкона на стаята си, да огледа красавиците, които минаваха под погледа му и след като направеше избора, да предаде желанието си на своя евнух на харема Карем. След няколко минути избраницата се намираше до неговия диван, готова да се подчини на заповедите му.

Ала независимо от това неизказано богатство Рори често се обръщаше към Елмира, която първа бе дошла при него в палатката на Баба. С нея се чувствуваше по-свободен, а и тя бе свикнала така, че предугаждаше желанията му преди още да ги е изказал. Беше тиха, нежна девойка, благоразумна и кротка в своята привързаност към Рори. Но кротостта и смирението, които проявяваше денем, нощем се променяха в бясна настървеност, стига той да пожелаеше.

Черният леопард Чатсуба бе премного за него и Рори я отминаваше, с изключение на редките случаи, когато пожелаеше дивата й страст — тя бе прекалено пламенна и изтощителна за постоянно. В резултат на редките повиквания Чатсуба стана намръщена и непокорна. Веднъж Рори трябваше да заповяда да я наложат с камшик за това, че се беше нахвърлила с нокти върху друга жена. След това изглежда в нея се наслои озлобление към него и той се уплаши да не би тя да го отрови. Реши да я даде на Млийка, който беше без жена много по-дълго, отколкото Рори предполагаше. Млийка я получи в малката стая, която извеждаше от спалните покои на Рори, и след първата нощ Чатсуба изглеждаше не само смирена, но се и оправи. Млийка, който всеки ден научаваше нови думи, дойде при Рори, коленичи пред него и постави ръката на Рори върху главата си.