Хюсеин вдигна ръка, колкото му позволяваха тежките вериги.
— Тъй както Аллах е милостив, Баба, бъди и ти милостив към мен. Не исках да ти причиня зло. Да взема султанството на Саакс да, но не и живота ти. О, Баба! Изслушай ме. Твоят брат Мансур бе, който ме подведе. Питай го! Питай го кой заговорничеше против теб! — Хюсеин опита да вдигне ръка и да посочи Мансур, но веригите я дръпнаха надолу.
— Питай го сам, плод на злото, дяволско куче. Ти, който ядеш лайна, съвокупляваш се с камили, изнасилваш деца, ти сине на магребската курва. — Гласът беше женски, но дълбоко гърлест, когато обвиняваше Хюсеин иззад решетъчния прозорец в стената над тях.
— Моята скъпа майка ти говори, Хюсеин. — Баба вдигна пръст. — Да не би да искаш да ми кажеш, че и тя е заговорничела против мен?
— Тя…
— Кажи ми истината, Хюсеин.
— Да, кажи му истината, магребско копеле. Кажи му със същия език, който безчести момиченцата — продължи гласът.
— Майка ти е невинна, о, Баба. Мансур също! Аз само се опитвах да се спася. Тъй както Аллах е милостив, Баба, бъди и ти милостив към мен. Ще ти бъда най-верен от всички твои последователи. Подари ми живота, за да мога да ти служа, и ми дай възможност да ти докажа, че мога да го направя по-добре жив, отколкото мъртъв. Нека припълзя по корем до теб и да целуна върха на пантофа ти. Нека влача веригите си в праха, за да те докосна. Заточи ме в пустинята, но не ме убивай, Баба. Аз съм млад и обичам живота като теб. Кръвта на баща ни тече и в моите вени, както в твоите. Ние сме братя, Баба. Спомни си как като деца спяхме заедно, играехме заедно, яздехме заедно. Спомни си как заедно за пръв път обладавахме жени. Спаси ме, Баба, спаси ме!
— Продължавай да говориш, Хюсеин. — Баба присегна в паницата кускус, загреба малко между палеца и показалеца си и го поднесе в устата си. Задъвка умишлено, наблюдавайки Хюсеин през цялото време. — Продължавай да говориш, братко мой, защото ми е приятно да те слушам. Да, спомням си как ме обиждаше, когато спяхме заедно. Помня как ти винаги вземаше най-добрия кон. Помня как винаги настояваше да печелиш всяка игра. Помня, Хюсеин, че заедно взехме за пръв път жена. Ти настоя да бъдеш пръв. Не искаше да бъдеш след мен, защото съм бил черен. О, да, Хюсеин, помня всичко. Ти ме мразеше. Дори и в този миг ме мразиш.
— Не съм те мразил, Баба — завиждах ти! Жените те желаеха повече, отколкото мен. Аз имах само едно нещо, което ти не притежаваше. Цвета. Дари ме сега с малко милост, Баба. Пощади ми живота.
Баба кимна бавно с глава и жестоката усмивка придаде на лицето му изражение, каквото Рори не бе виждал никога преди.
— Имаш ли да ме молиш за други услуги, Хюсеин? Защото се боя, че точно тази не мога да ти направя. Макар че ще умреш, може би ще пожелаеш сам да си избереш смъртта. Не би ли предпочел моите бойници да те влачат по пети на конете си? Или може би желаеш да бъдеш разпънат на земята и да прекарат конете си отгоре ти? Ако искаш, можем да те нанижем на стоманените копия на портата и мишеловите да те оглозгат? Или ще предпочетеш да те набучим на бамбукова издънка? Все едно, че те садим в почвата. Бамбукът расте бързо и е остър като кинжал. Острите му като сабя краища ще проникнат във вътрешностите ти само за един ден или малко повече.
— Баба…
Баба махна пренебрежително с ръка.
— Да, всяка от тези видове смърт е неприятна. За теб ще предпочета една приятна. Ти, Хюсеин, ще имаш смърт, за каквато мъже като теб мечтаят. Жените от харема на баща ми ще се зарадват на млад жребец като теб. Баща ми беше стар и не беше способен да ги обслужва достатъчно често и достатъчно здраво. Те са болни от стерилните милувки на евнусите. Но ти, Хюсеин! Ах, те ще бъдат доволни от теб. Ще ти дадем малко опиум, за да бъдеш в състояние да ги обслужваш по-дълго и по-добре. Ти винаги си обичал харемите. В харема на баща ни има дори и бели робини нрзани, а точно такива харесваш ти. Но ще оставя подробностите на майка ми, която ще уреди всичко.
Хюсеин простена и тялото му потръпна конвулсивно.
— Не това! Не това, Баба! Спести ми го! Видял съм такова нещо веднъж! Ако трябва да ме убиеш, нека стане бързо с твоя кинжал, или остави Бистака да отсече главата ми с един замах на ятагана. Но не ме давай на жените. Милост, Баба!
Баба и Мансур размениха погледи. Баба кимна с глава.
— Ти направи избора си, Хюсеин. Най-много се боиш от жените. Значи ще бъдат жените. Свалете му веригите! Дайте му опиума и го накарайте да го глътне наведнъж, смесен с испанска муха! Отведете го при Бистака, който пази вратите на бащиния ми харем. Нека засвирят дарбуките. Мъжете да танцуват! Пиршеството продължава! — Баба се надигна с ръка върху рамото на Рори. — Ела! Това е нещо, което никога преди не си виждал и може би никога няма да видиш. Гледката не е приятна, но ще ти покаже как в Саакс съдим предателите. Ти също, Мансур. За теб ще бъде урок. Тримата ще застанем на балкона и ще наблюдаваме.
Читать дальше