Ланс Хорнър - Рори Сатаната

Рори пристъпи на един балкон и се загледа към един обширен двор, където се разхождаха незабулени жени.

— Ако не бяха за теб, султанът нямаше да ти даде тези покои. — Ома смъкна измърсения от пътуването бурнус на Рори и посочи на Млийка да свали вътрешната джелаба и кафтана. Ома коленичи пред Рори, развърза шнура, който стягаше огромните шалвари около кръста му, и ги остави да паднат на пода. Повика Млийка и му показа как да свали пантофите на Рори и как да му изтрие краката с груба кърпа. Рори положи ръка върху главата на Млийка, докосвайки го леко. После, за най-голяма изненада на Ома, Рори коленичи пред Млийка и докосна бинтования глезен.

— По-добре?

Млийка не го разбра в първия миг и Рори повтори думата, кимайки глава. Лицето на Млийка просветна. Сега той разбра чуждата дума. Направи крачка да покаже на Рори, че вече не куца толкова.

— По-добре — отговори сериозно той и се усмихна, за да покаже на Рори не само че е разбрал английската дума, но й че никога няма да я забрави. — По-добре — повтори той.

— Какво значи тази нрзани дума, господарю? — не пожела да остане пренебрегнат Ома.

— Ах — Рори погледна към Млийка, после се обърна към Ома и поклати глава. — Това е нещо, което само Млийка и аз разбираме.

Пиршеството, устроено в големия външен двор на двореца, беше смесица от лумнали факли, огромни паници кускус, цели печени овце и медени сладкиши. Всичко се поднасяше повече или по-малко посред бесните налети на облечени в бяло ездачи, които вдигаха облаци прах, подкарали конете право към пируващите. Спираха изведнъж, изпразваха пушките си във въздуха и с оглушителни възгласи обръщаха конете назад. Беше наистина дива сцена — примигващи светлини, непрестанно движение и виеща сган, която приветствуваше всеки номер на ездачите с рев и писъци.

Рори, обкичен както си мислеше, като проститутка от Глазгоу, бе облякъл бяла джелаба върху медножълт кафтан от тафта, толкова натежал от златните си бродерии, че дращеше кожата му въпреки бельото и огромните шалвари, които бе обул. Ома бе усукал на главата му бял муселин, закрепен с няколко пера от чапла. Поставил бе и рубина на Баба, който блестеше като разпален въглен. Рори бе настанен от лявата страна на Баба, а Мансур от дясната. От уважението, което му се оказваше, бе видно, че е третият по влияние, като първото място бе отредено за Баба, а второто за неговия брат. Целта на ездачите беше да се види кой ще може да доведе коня си по-близо до паниците с кускус, без да стъпи в тях. Всеки път на Рори му се струваше, че ездачът ще заоре посред най-близките до него паници и макар след няколко набези да откри, че това няма да стане. Все пак бе неспособен да поднесе храна в устата си и изсипа повече по копринения си кафтан, отколкото успя да изяде.

Баба се изправи и плесна с ръце. Изведнъж пиршеството се промени. Конниците изчезнаха, виковете секнаха и дори димящите факли сякаш заблещукаха по-малко, когато четирима грамадни негри домъкнаха жалката фигура на мъж и я запокитиха на земята пред Баба. Веригите тежаха толкова, че той едва можа да се изправи, но като го уловиха под мишниците, негрите го вдигнаха. Рори видя млад мъж, висок, изнежен, с тясно лице, сравнително симпатично на вид независимо от ястребовия нос и тънките устни. Беше гол, ако не се смяташе мръсното парче плат на слабините му. Рори забеляза следи от засъхнала кръв по тялото му с цвят на слонова кост. Когато отвори устата да се обърне към Баба, тя представляваше зееща дупка. Зъбите му бяха избити, виждаха се само счупените корени зад устните.

— Добре дошъл на нашето празненство, Хюсеин, братко мой. — Баба откъсна парче месо от останките на овцата и му го подхвърли. — Позакъснял си за моя празник и не си облечен порядъчно, за да ми засвидетелствуваш уважението си. Но аз ти прощавам. Трябва да призная, че железните вериги не ти отиват толкова, колкото копринения кафтан. Дошъл си да отдадеш почит на новия султан на Саакс. Аха! Титлата не ти е непозната. Ти й се наслаждава за кратко, така че тя не е нещо ново за теб. Но уви, с цялата своя мъдрост и милосърдие Аллах сметна за по-уместно да повери титлата на мен и сега аз съм султан вместо теб. Точно така, Хюсеин. Нашият баща възнамеряваше мен да направи султан, иначе не би ме направил шанго. Но аз се отвличам. Липсват ми добри маниери и ето че не съм те представил на моя близък брат Мансур, който е черен като мен. Нито пък на другия си брат, великия лорд Сакс, който е много по-бял от теб. Щастлив съм да имам двама такива братя и много съжалявам за това, че нямам друг брат с името Хюсеин, който би могъл днес да седи до мен, ако не беше се опитал да ме убие и да овладее рожденото ми право.