Робът отвори друга врата и Рори влезе в една по-малка стая с вградена в пода вана и стени, облицовани в шкафове от кедър. Когато ги отвориха, те разкриха пищни дрехи — това бе гардеробът на Хюсеин. Нямайки възможност да общува с Млийка, Рори задържа младежа, който го беше довел.
— Моят роб не говори арабски и не може да ме разбере — кимна Рори към Млийка. — Ще ми прислужваш ли?
— Но разбира се, щом господарят ми заповяда. Аз съм Ома. Твоят слуга е глупав, господарю. Каква работа може да се чака от човек, който до вчера е газил говежди тор. Той не е нищо повече от един бушмен и никога не е влизал в къща. Няма обноски и сигурно ще пикае през прозореца и ще се изхожда на пода, защото не знае как живеят цивилизованите хора. Пък и мирише, а е и куц. Защо не го продадеш? Полза няма от него. Великият султан на Саакс ме даде на теб, а аз зная живота в двореца. Така че позволи ми да заведа на пазара тази маймуна и да я продам. Ще ти донесе най-малко десет сребърни монети, колкото и да е безполезен.
— От тези десет сребърни монети колко ще вземеш ти? — загледа се Рори в младежа, сякаш го виждаше за пръв път. Той имаше черна подкупваща усмивка, разкриваща ред бели зъби. Очите му също бяха черни като смола, а пръстите къносани. Беше гъвкав като върбова пръчка, а кожата му беше малко по-светла от тази на Млийка. Макар негроид, имаше гърбав нос и излъчваше миризма на жасмин.
Оня помисли за миг, преди да отговори. Усмивката му беше хитра, но подкупваща.
— За себе си, господарю, няма да взема повече от две. Аз съм много честен.
— Обаче ние няма да продадем Млийка нито за двайсет сребърни монети, защото го смятам за по-честен от теб. Твоя задача ще бъде да го научиш как да ми служи. Аз ще го науча на моя език, така че да може да разговаря с мен и с никой друг! Сега ще го науча една дума. Той се обърна към Млийка и му кимна. — Ела, Млийка!
Чернокожият гигант се поколеба за миг.
— Ела тук, Млийка — махна му Рори с извит показалец и посочи едно място на пода до себе си.
— Ела — отговори Млийка и пристъпи към Рори.
— Виждаш, че не е глупав, Ома. Затова ти ще го научиш на всичко, което знаеш. А сега приготви ми банята и покажи на Млийка как го правиш. Когато свърша, ще му покажеш къде да се изкъпе, за да не мирише. Той ще спи тук, в малката стая до моята, но ти трябва да му кажеш къде трябва да ходи за храната си и откъде да получава моята, ако пожелая да се храня тук сам.
— Ще го науча, господарю, само че…
— Какво?
— С десет сребърни монети…
— Само осем, след като ти вземеш две.
— С осем сребърни монети можеш да си купиш робиня. Е, може би не много хубава, но млада — на десет или единайсет години. Те са най-добрите, защото още не са отворени и са вълшебно тесни…
— Което ти веднага ще провериш, предполагам. Не. — Рори беше твърд. — Млийка не е за продан и ако купя робиня, ще предпочета такава, която не е дете.
— Господарят ми ще види, че Ома е прав. — Той се ухили, показвайки всичките си зъби, после направи неприличен жест, сграбчвайки пръста на едната си ръка с тези на другата, като го задвижи бавно напред-назад. — Да, господарят е млад сега. Колкото по-остарява, толкова по-млади момичета ще иска, докато дойде време да му харесват само малките. Но сега, разбира се, господарят е млад и пламти в огън, прав като кол, голям като ръката ми до лакътя и твърд като стоманено копие. Затова не му трябва което жадуват старите мъже.
— Банята — напомни му Рори.
— Ах, да, банята! Ще науча този черен бабун как да я приготвя. Докато чакаш, господарю, позволи ми да ти смъкна потните, прашни дрехи. Гладен ли си? Ето, там има черни смокини, сладки като мед и като устните на нубийка. Ето портокали, твърди и малки като гърдите на персийка. Ето дини, големи като циците на жена мандинго. А това, господарю, са нарове, които при разсичането им разкриват такава сочна червенина, като онова, което всички мъже желаят. Да, а това са банани, стърчащи като на млад мъж от Магреб. А ето и лешници като тези, които се носят в скъпоценната ви торбичка. Има достатъчно, за да те задоволят, докато чакаш банята, и след като свършиш, аз ще обработя тялото ти с пръстите си, ще го натъркам с нард и ще го намажа с масло от сандалово дърво и бергамот, така че да възбудиш чувствата на жените от твоя харем.
— Но аз нямам харем — отвърна му Рори.
— Харемът на предателя Хюсеин се задъхва за мъж, а из двореца се мълви, че султанът възнамерявал да го даде на теб. Това бяха покоите на Хюсеин. Погледни — Ома дръпна пердетата и вдигна щорите.
Читать дальше