Ланс Хорнър - Рори Сатаната

Изведнъж зачу викове и крясъци, размесени с пушечни залпове, и откъм ограденото село към тях препусна орда мъже, яхнали на коне. Рори забеляза, че се стреляше във въздуха и когато наближиха, сред виковете им долови името на Баба. Групата се водеше от младеж, чийто бял бурнус се развяваше зад него, а дългият мускет бълваше огън във въздуха. Когато наближи повече, Рори забеляза, че е чернокож, а приликата му с Баба беше голяма. Още яхащ камилата си, Баба викна да му доведат коня, но преди да го сторят, младежът беше пред него. Единственото оръжие на Баба беше извитият ятаган, който носеше със себе си. Той скочи от камилата, хвърли се към коня на младежа, сграбчи го за юздата и като го улови здраво за бурнуса, го повали на земята, стъпил с крак на гърдите му.

— Казах, че ще убия най-напред Хюсеин и после теб, Мансур, но Аллах се е разпоредил другояче. Ти ще умреш пръв. Но преди да те убия, искам да ти кажа с какво удоволствие ще ти прережа гърлото. Ще те накълцам със собствените си ръце.

Мъжът на земята се засмя, разкривайки редици здрави, бели зъби.

— Отстрани си ятагана, братко. — Той изви гръб и се опита да отмести крака на Баба. — И свали проклетия си огромен крак от гърдите ми. Така ли трябва да срещаш сина на твоята майка и твоя баща? Аз съм твой брат, Баба, твой собствен брат, горило такава!

— Ти не си ми брат, предателю.

Мансур пак се засмя.

— Как бих могъл да бъда твой предател?

— Да не искаш да кажеш, че старият Слиман ме е излъгал?

— Слиман никога не би излъгал, но той не знае всичко.

— Той казва, че си предател и че работиш с Хюсеин.

— Съвсем вярно! Аз работех с този чакал, с този похитител на деца! Но аз не съм предател. Слушай! Когато баща ни умря — нека душата му намери покой в рая, — Хюсеин, този насилник на малки момчета, прогласи скапаната си личност за султан. Първата му мисъл беше да убие майка ни и мен. Ах, едно нещо да помниш винаги, велики Баба! Майка ни е умна с разума на расата си. Тя ме извика и ми каза да отида при Хюсеин — този лапач на камилски тор, да се просна в краката и да целуна върха на вонящия му чехъл. Тя ми нареди да се закълна в лоялност към този изнасилвач на хиени и да се отрека от теб, както бе готова да го стори и тя. Направихме го и двамата и този глупав любовник на кози остана толкова доволен, че ме провъзгласи за капитан на войската му. Това ти показва какъв е глупак. Така аз и майка ни осъществихме плановете си. Тя напусна харема през нощта, двамата заедно събрахме мъжете на Саакс и ги убедихме, че не Хюсеин, а ти трябва да бъдеш султан. Повярвай, съвсем малко бе нужно да бъдат убеждавани. Изчакахме, докато получим новините за твоето приближаване. Една вечер, преоблечен в дрехите на майка ни, влязох в харема на Хюсеин. Ай, велики Баба, да знаеш каква чаровна хурия представлявах. Хюсеин се отказа от робинята нрзани и започна да се занася с мен, ала не забеляза пистолета, който носех под дрехата си. Взех го в плен. Подкарах го под насоченото дуло през харема, като го заключих в най-дълбокия зандан на двореца, където той е добре охраняван денонощно от тези, които искат ти да бъдеш султан. Аз дойдох, за да ти кажа новините и какво съм направил. Сега ще си махнеш ли крака от гърдите ми, за да ме оставиш да се изправя и си поема дъх, така че да можеш да ме прегърнеш и поздравиш колко предвидлив съм излязъл?

Баба се наведе и повдигна Мансур, като го сграбчи в прегръдките си. Сякаш буря се разрази. Рори се намери в средата на бушуваща вихрушка мъже, всички стремящи се да докоснат Баба, коленичили пред него, като го приветствуваха и му поднасяха ятаганите си. Младият Мансур, който нямаше представа кой е Рори, застана до него и го загледа подозрително, докато Баба, приемайки почитта на своите хора и опитвайки се да се освободи от тълпата, намери миг да разкаже на Мансур за Рори, след което Мансур, подобно на брат си, прегърна Рори. С това доказателство за одобрение Рори разбра, че приема почитта на тези, които не можеха да се доберат до Баба. Сред всичкото това веселие черното лице на Млийка се усмихваше и ненадейно робът се превърна от умиращ клетник в пустинята в забележителна личност сред развълнуваната тълпа, пренесен сякаш в друг свят.

Постепенно глъчката замря и не след дълго потеглиха към селото, където влизането им възбуди нови тържествени приветствия. След това си дадоха отдих, докато измият пустинния прах в местния хамам и се преоблекат в чисти дрехи. Закусиха фурми с хляб, изплакнат в черно африканско кафе, и отново яхнаха конете. Това беше голямо облекчение за Рори след мъките върху камилата. Прекараха по-голяма част от деня в шумен, триумфален марш, докато пристигнат в град Саакс.