Ланс Хорнър - Рори Сатаната

— Ти имаш слабост към болните и страдащите, братко мой — засмя се Баба. — Още не си се избавил от Тим и ето че си намираш друг. Ще го огледаме, когато спрем на дневна светлина. Ако не е добър, ще сложим бърз край на страданията му — той потупа дръжката на сабята си. — Впрочем една камила не може да носи двама. Иншаллах! Може би всемогъщият не желае мъжът да умре тази нощ.

Потеглиха отново, но сега пътуването беше по-леко. Младежът яздеше до Рори през останалата част на нощта, докато звездите избледняха и розовата зора се появи на изток. После, когато огненото кълбо на слънцето стигна хоризонта, керванът спря. Шатрите бяха издигнати и те се струпаха на сянка под тях. Изградиха каменно огнище край шатрата на Баба и скоро се разнесе приятният аромат на варено кафе. Чернокожият не се отделяше от Рори и сега при светлината на деня Рори видя, че той не е повече от двайсет и пет годишен, здрав, строен и интелигентен на вид. Беше съвсем черен — с цвета на презряла слива, характерно за чистата африканска кръв. Независимо от сплескания нос с широки ноздри, дебели устни, силно накъдрена коса и ниско чело имаше приятен, дори някак благороден вид. Тъмните му, подобни на антилопа очи, не слизаха от лицето на Рори. Прекъсвайки разговора със Слиман, Баба дойде до мястото, където Рори коленичил сърбаше кафето си.

— Струва ми се, че си избрал нещо много добро, братко мой. — Баба кимна на мъжа да стане. — Изглежда, че е касай, а те са рядкост насам. Не съм виждал много от тях, но се ползуват със славата на едни от най-добрите бойци във Африка. — Той заговори на мъжа на диалект, който Рори не можа да разбере, и в отговор на думите му мъжът издърпа бурнуса през главата си. Беше слаб. Всяко от ребрата разкриваше изнемощялата му фигура, но дори при тази изключителна слабост човек можеше да забележи, че добре изваяното му тяло криеше големи сили. Баба прекара опитно ръка по него, прецени с пръсти мускулатурата му. През цялото това време не прекъсваше разговора си с него, провери здравината на зъбите и реакциите на тялото му и когато стигна до отеклия глезен, Баба кимна с разбиране. Обърна се към Рори и посочи глезена:

— Той е касай, както предположих. Хубав образец и в доста добро състояние, като се има предвид, че е гладувал. Лошото с него е, че си е навехнал глезена и не може продължително да върви. Няколко паници горещ кускус ще натрупат месо в костите му. Улучил си добре, Рори. Момчето те харесва и иска да ти служи. — Баба влезе в шатрата и се върна с топ бял плат за чалма. Разкъса го на тънки ивици, които свърза плътно около глезена му. Посочи през отворения пеш на шатрата към една черга до кушетката на Рори и момъкът се изпъна на нея.

— Това те направи притежател на трима роби, братко мой. Скоро ще разполагаш със свой собствен керван.

— Трима ли, Баба?

— Да, ето ти го Млийка. Той казва, че това е името му, а освен него имаш Елмира и Чатсуба. Няма да закачаме никоя от тях тази сутрин. Днес ще се нуждаем от много сън, тъй като утре вечер ще пристигнем в лагера на Абукир преди разсъмване. И след това няма да спим, понеже Слиман ми казва, че Хюсеин е потеглил от град Саакс и напредва срещу нас. Той има хиляда мъже, а ние ще разполагаме с малко повече от триста, но ще го победим.

— А ако не успеем, Баба?

— Ел меткуб, меткуб. Каквото да стане, ще стане. Той ще убие мен. Ако ме залови, ще ме убие бавно, с надеждата, че ще бъда слаб и ще стена, така че всички да разберат че съм страхливец и че не съм достоен да владея над Саакс. В края на краищата ще ме убие. Това е сигурно, защото не ще посмее да ме остави жив — Баба поклати глава в злокобно предзнаменование. — Що се отнася до тебе, братко мой, той ще те продаде в робство. С твоята бяла кожа и жълта коса ти ще донесеш добра цена от някой емир или паша, който желае роб-мамелюк. Много си възрастен да обслужваш в леглото, но би станал добър войник. Ала не се бой, Рори. Хюсеин е чакал, хиена и страхливец. Всички, които предвожда, го знаят какъв е. Ние ще ги победим и ти ще бъдеш спасен. Затова заспивай! Млийка ще спи до теб и ще ти бъде пазач. Той вече е обрекъл живота си на теб и ще ти бъде верен. Колкото до мен, аз ще поспя, ако намеря време. Имам да разисквам много неща със Слиман.

Рори потърси дюшека си и се строполи на него, доволен от възможността да изтегне и облекчи уморените си мускули. Ръката му се люшна над ръба на дюшека и полегна върху къдравата глава на мъжа на земята. Една черна ръка сграбчи неговата и я подръпна плътно в топло стискане. Рори не можа да разбере изговорените от Млийка думи, но разбра значението им от жеста, когато той премести пръстите на Рори от очите към ушите и устата си, а после ги обви около гърлото си. Млийка се опитваше да му каже, че телом и духом принадлежи на Рори.