Ланс Хорнър - Рори Сатаната

Тихото повикване на Джалайа доведе двамата пазачи в колибата и пръстите на Рори напипаха вкоравената плът на мъж. Това, което се случи оттук нататък беше някакъв фантастичен сън, който той никога не можа да си припомни напълно. Спомняше си топлината на устни, движението на ръце, мекотата на женска и твърдостта на мъжка плът. Свърши веднъж, после пак и пак, и оставаше ненаситен.

Непрестанно го измъчваше неописуема възбуда от влажната топлина на места, в които никога досега не бе прониквал. Нападаше озверено и поваляше, което тяло се случеше под него в животински пози, каквито никога не бе подозирал.

После, когато първите следи на зората проникнаха през вратата на колибата, Джалайа и мъжът излязоха и Рори присегна през тясното пространство между леглата да докосне ръката на Баба и да се увери, че той е все още там. След това заспа, но сънят му донесе нови фантазии. Не бе вече Рори Махаунд от замъка Сакс в Шотландия, а някакъв африкански владетел на корибантски харем. Прикриваше задръжките на собствената си цивилизация и влизаше в странни любовни съчетания, които само няколко часа преди бе порицавал у другите. Беше изследвал всички външни ръбове на еротика, за чието съществуване никога преди не бе предполагал, докато заспа в безсънен унес, който развърза възлите на желанието и го закроти в пълно изтощение.

Когато се събуди, слънцето заливаше колибата. Баба се беше събудил и облякъл. Нямаше никой друг и на нормалната дневна светлина Рори се зачуди дали изтеклата нощ изобщо се беше случила. Надигна се и веднага се строполи на възглавниците. Устата му беше така засъхнала, че едва произнасяше думите:

— Кажи би Баба, дали аз…?

— Денят настъпи, братко мой, и изми всеки спомен от нощта — ухили се Баба.

— Никога не бих преживял още една такава нощ — изправи се Рори. — Но изглежда ти не го смяташ за нещо особено.

— Ние, африканците, сме различни, братко мой. Ти каза, че не би могъл да изживееш втора нощ с Чатсуба и все пак ще го сториш. Тук, в Африка, не ограничаваме насладите си. Съзнаваме, че са много нещата, които могат да ни доставят удоволствие, и се възползуваме от всички тях. Може ли човек да се ограничи на царевична диета всеки ден, когато земята ни изобилствува с антилопи и биволи? Също така защо човек трябва да търси насладата само по един начин? Трябва много да учиш, братко мой.

— Това беше различно, Баба. Върших неща, които мислех, че никога не бих направил. Тази сутрин се чувствувам засрамен, омърсен и порочен.

— Ние от исляма не съдим човека за такива неща. Но за теб имаше една приятна изненада. Твоят млад крал се оказа в крайна сметка нещо съвсем друго.

— И все пак не оплодих един кралски принц.

— Но си задоволен напълно, нали?

— Бях. Никога преди, дори и с Чатсуба, не съм бил толкова неизтощим.

— Забравяш листата еуфорбиум, с които те натриха мъжете.

— Това няма никога да забравя. Гореше адски.

— И те направи могъщ като шейтана. То и виното, в което имаше сок от маково семе.

Рори направи усилие да се вдигне на крака на ръба на леглото. Погледна към Баба и се закиска:

— Това растение… еуфорбиумът, расте ли в Саакс?

— В големи количества, братко мой.

— Тогава няма нужда да вземем семена с нас, да ги посеем и да чакаме узряването им?

— Ти си на път да станеш истински африканец.

— С твоя помощ ще стана. По-скоро, отколкото си мислиш.

Тим бе помолил Рори да не се виждат преди заминаването, но Тим беше единствената му връзка с живота, който бе живял досега, и той трябваше да се сбогува с него, преди да продължи към непознатото. Когато пристигна в колибата на Тим, бе щастлив да го види излязъл от вцепенението на упойката и значително по-добре. Челото му беше студено и влажно. Треската го беше оставила и той уведоми Рори, че болката е почти на изчезване. Все още го болеше, но бе вече поносимо. Клетият Тим потръпваше, когато мислите му се спираха на това, което се намираше под огромната превръзка на крака му. Все пак дори и то се намаляваше под пъстрото парче плат, който го покриваше. Той се усмихна при появата на Рори и даде знак на прислужника да донесе стол и да го постави до леглото.

— Да, Рори, драго ми е да те видя. Моите момчета са добри с мен. — Той посочи двамата младежи, които го обслужваха. — Няма нищо, което да пожелая и да не го изпълнят. Дори ми държат гърнето да се изпикая, ама не мога да им измъкна една дума. Но добре, че са край мен. Нямам си друга компания, освен останалото от този клет дявол — и той посочи към бинтования би крак. — Това копеле умря заради мен, Рори.