Ланс Хорнър - Рори Сатаната

Когато пристигнаха в колибата за гости, вътре имаше една единствена свещ. Докато кралят стоеше загледан в тях, тримата мъже разсъблякоха Рори и Баба и изплакнаха телата им с вода и аромата на сандалово дърво. Двамата от бойците застанаха на стража и Джалайа седна на леглото на Рори, а останалият млад боец седна на леглото на Баба. Докато Джалайа и боецът поведоха оживен разговор, Баба прошепна:

— Не говори и не прави нищо, братко мой. Приемай всичко и не задавай въпроси. Не противоречи. Ти си в пълна безопасност с мен, но тази нощ всички са пияни повече, отколкото само от вино, и аз не мога да отговарям за твоята безопасност, че и за моята. Никой не знае какво може да се случи, ако не им угодим тази нощ. Внимавай! Повече нищо не мога да ти кажа.

Джалайа бе приключил разговора си с другия мъж, който угаси свещта. Вътрешността на колибата потъна в мрак и през открехнатия под се виждаше червената жар на загасващия пред двореца огън и двете стройни фигури на пазачите. Рори усети една ръка да присяга за неговата в мрака. Тя го притегли към леглото и след това нежно го повали. Той потръпна за миг, съзнавайки, че това е Джалайа, ужасен от това, което очакваше да се случи. Обикновено би отблъснал всеки мъж, който би пожелал да легне с него, но тази нощ го въздържаха две неща: човекът до него беше един всесилен крал и собственото желание на Рори, което беше болезнено необлекчено.

Ръката с дългите нокти пропълзя по гърдите му. Той остана неподвижен, мислейки, че пасивността може да му бъде най-добрият защитник, но ръката, която пощипваше зърната му, сама се измести, следваща пътя си надолу по корема на Рори, докато откри ръката му, вдигна я и я положи на гърдите на младия крал. Там имаше изпъкнала мекота, която Рори не бе очаквал. Ръката му се плъзна и той усети през пръстите си облите очертания на женска гръд и набъбналия връх на едно зърно. Обърна се на едната си страна към краля и ръката му продължи да изследва по-нататък. В стремежа си да й помогне, кралят смъкна дрехите си и ги хвърли на пода, навеждайки се на лакът над Рори така, че облата му гръд докосна лицето на Рори.

— Изненадан ли си, господарю?

— Ти не си младеж, Джалайа, а момиче? Разбира се, че съм изненадан.

— Радваш ли се, че съм момиче?

— Да.

— Значи не те интересува особено това удоволствие, на което сега се е отдал Баба?

— Не. Но кажи ми как може едно момиче да бъде крал?

— Тъй като една кралица не може да бъде почитана в басампо, все пак само аз мога да наследя трона. Затова трябва да се маскирам като мъж. Трябва да се преструвам на мъж дори и когато родя дете. Ще бъде голяма магия един крал да роди дете, но има една задръжка. Детето трябва да бъде с коса с цвят на мед. Затова именно, господарю, не мога да те оставя да ми направиш дете тази нощ. Аз ще те задоволя тъй, както не си задоволяван досега, но меднокосият ще бъде този, който ще пусне семе в мен. Затова се налага да го спасим. Той и само той може да ми направи дете. Шаманите отдавна предсказаха вашето идване, но бих желала да бяха предрекли детето ми да бъде от този с косата на злато. — Тя плъзна ръката по корема му и го сграбчи. — Тази нощ, докато шаманите го лекуваха, аз го огледах, и зная, че той няма палма като твоята.

Ръката на Рори се плъзна по безкосмената й кожа, само за да бъде спряна от плътните копринени бандажи около слабините й.

— Това е поставено за твоята и моя безопасност — прошепна тя. — Единият или другият от нас може да се поддаде на изкушението, когато не ще можем да се контролираме. Не бива да ме оставяш да го махна и аз не бива да ти казвам да го свалиш. Не, господарю, ние трябва да устоим на това изкушение, но аз не мисля, че ще има нужда да проникнеш там. Има и други начини, по които мога да те задоволя. Вярвай ми, аз съм много опитна в изкуството да се даде наслада на един мъж. Не е нужно ти да правиш нищо. Легни по гръб, господарю, и ме остави да правя с теб, каквото искам. Ще се насладиш много пъти преди изгрева на слънцето. Отпусни се, господарю, и ми остави да ти покажа.

Устните й докоснаха неговите и търсещият й език завладя устата му, докато ръцете й играеха по тялото му. Тези нежни ръце, независимо от дългите нокти, бяха топли и деликатни в блуждаенето им. Ръцете го сграбчваха и притискаха непрестанно, но чувствуваха кога точно трябва да спрат и да го оставят да си поеме дъх, преди да е експлодирал. После устните й се отделиха от неговите и започнаха бавна разходка по тялото му, като разгаряха пламъци там, където се докосваха. Колкото и да се молеше на Джалайа да бъде облекчен, тя му отказваше. Усети как горещата й влажна уста го налапа и сега вече знаеше, че не може да се удържи. Долавяйки неговата напрегнатост, тя направи опит да дръпне главата си от него, но той я задържа с ръцете. Надигнал бедра, той я прикова неподвижна и я натисна надолу, докато я чу да се задавя и задъхва. Отпусна я веднага, после я остави да продължи. Сега беше моментът! Сега! Тялото му се изви в дъга и след това се отпусна на леглото, но тя не го освободи, а ръката му, която бе притискала главата й надолу като преса, сега я отпусна, задоволена от целувките. Тя се изтегли нагоре и се сгуши в гънката на ръката му. В последвалата тишина той чу как Баба друса леглото и задъханото дишане на младежа при него. После и те притихнаха и в колибата не се чуваше друг звук.