Ланс Хорнър - Рори Сатаната

Най-напред танцуваха бавно, с едва забележими движения на стъпалата, но с предизвикателни гърчения на коремите. Темпът на музиката нарастваше, докато един от черните Аполоновци в съседство с кралския диван скочи и се изправи пред едно от момичетата. Сякаш това бе сигнал — другите мъже от кръга скочиха, докато всяко от танцуващите момичета имаше по един партньор. Рори забеляза, че удължаващите висулки на мъжете бяха свалени.

Сега, вдъхновени от мъж пред всяка, щръкнал и тупкащ от жизненост, танцьорките удвоиха движенията си. Мъж и жена не се докосваха, не се приближаваха на по-малко от половин метър, но движенията им бяха тъй интимни, сякаш се бяха вкопчили в прегръдка, която слива телата им. Двойката най-близо до Рори привлече вниманието му. Момичето беше едно от най-симпатичните, с гладката заоблена плът на младостта, не съвсем израснала, защото достигаше едва до раменете на партньора си. Дългата й коса се пилееше около бедрата, погледът й бе прикован във вирнатото мъжество на нейния партньор. Устата й бе широко отворена, а кървавият й език се въртеше в кръг около устните, докато ръцете й галеха гърдите. Той я гледаше със замъглени очи и нагаждаше движенията си така, че да съвпаднат с нейните, и когато тя потъркваше бедра, той тласкаше напред, сътворявайки с трескави движения съвкуплението. Танцът ставаше все по-разюздан, движенията на всеки от тях по-необуздани, докато изведнъж със страшен писък той се изпразни срещу нея, падайки на колене от силата на гърча, който го изсмука и укроти желанието му. За миг се олюля коленичил пред нея, после се отпусна на пода, проснат върху твърдата земя. Момичето, с усмивката на победител, отстъпи няколко крачки назад, колкото да отвори път на друг самец да влезе в кръга, заемайки мястото на поваления боец.

Поглеждайки отвъд триещите се хълбоци на тази двойка, Рори забеляза как и други мъже се сгромолясваха и още с падането им местата им се заемаха от свежи попълнения. Момичетата изглеждаха неуморими, независимо от сгромолясването на партньорите. Те продължаваха със същата пламенност, приветствувайки всеки новодошъл, щом той се включеше в кръга.

Рори бе вече извън себе си. Пулсирането в слабините го изгаряше като огън и все пак не бе задоволен. Усещаше как топлата ръка на краля бавно си пробива път по бедрото му. Пръстите на краля достигнаха цепката в джелабата, потънаха горещи край плътта, затърсиха, откриха и замилваха. Той хвърли поглед да разбере дали другата ръка на краля е скрита в гънката на робата на Баба и видя, че краката на Баба бяха изпънати напред. Мъжът, седнал в скута на краля, също ласкаеше Баба, и макар Рори да съзнаваше, че ръката, която го гали, е мъжка, не се осмеляваше да я отблъсне, тъй като тя принадлежеше на крал. Освен това не му се искаше особено, но той се надяваше, че не ще стане нужда да преживее устните ласки на боеца, които Баба получаваше с такова задоволство. Рори чувствуваше как собственото му тяло се изпъва, но докато Баба бе затворил очи, Рори продължаваше да съзерцава отпреде си.

Някои от стоящите и чакащи бойци не бяха в състояние да се въздържат, пъшкаха в неволни спазми, падаха на земята изцедени и изтощени. Колко време бе необходимо, за да се изтощят всички събрани, Рори не можа да разбере. Въпреки манипулациите на Джалайа той не бе в състояние да се облекчи и му се струваше като че ли не можеше повече да трае. Чернокожият младеж на пода сега се беше отдръпнал от Баба, за да се занимае с Рори. Макар че засвидетелстваното внимание не се нравеше особено на Рори, той не посмя да го отклони. Бе следил с поглед танца, който сякаш бе започнал преди цяла вечност и продължаваше. Когато изведнъж музиката рязко спря при един висок тон, при който титаните прогърмяха като гръм, той почувствува заглъхването на музиката като шок. В последвалата тишина мъжете се изправиха на крака, като някои помогнаха на по-изтощените да се надигнат. Те мълчаливо изчезнаха в сенките и жените ги последваха. Не остана никой, освен Рори, Баба и кралят заедно с боеца, седнал пред него. Те стояха дълго сами, преди двама от мъжете да се заклатушкат обратно към сенките.

Джалайа неохотно издърпа ръцете си и стана, усмихвайки се на двамата. При заповедите му двама мъже помогнаха на Баба и Рори да се надигнат и Джалайа поведе процесията, а другите петима го последваха. Рори забеляза, че стъпките на мъжете са несигурни, но дали бяха пияни от палмово вино, или чувствено изтощени, Рори не можеше да определи. Знаеше само, че собствената му глава се върти и че трудно се движеше. Като че ли и на него му бяха окачили някаква висулка, съперничеща на тази, която Джалайа беше обесил пред себе си.