Ланс Хорнър - Рори Сатаната

— Отбрани късчета, които запазих за теб.

Рори ги изяде, зачуден що за избор е било, тъй като късчетата бяха безвкусни и жилави. Хвърли поглед през опразнената купичка на краля към Баба, за да види, че той си е изял само зеленчуците. Въздържанието на Баба по отношение на месото го накара да мисли, че може би е свинско, каквото мюсюлманите не ядяха. Е, той нямаше възражения. Би могъл да изяде и втора порция, ала не знаеше дали дворцовият етикет позволява да си поиска още.

След като си изяде храната, жените пак се появиха, носещи кратуни с вода и кърпи.

Джалайа се извини и се отдалечи за миг с един от придворните си, като заяви, че ще се върне веднага и че излиза само за да удовлетвори една естествена нужда.

— Ти изяде всичко! — наведе се Баба през опразненото от краля място.

— Че защо не? Бях гладен и храната беше вкусна.

— А знаеш ли какво беше?

— Свинско, предполагам. Забелязах, че ти не яде.

Баба поклати глава.

— Не беше свинско, човече! Ти яде месо от един мъж, който беше в ямата. Един от онези, които видя и чу. Предполагам, че ти дадоха най-вкусните парчета. Казват, че пръстите и дланите на ръцете са най-крехки, макар че най-жизнените части се пазят за краля. Предупредих те, че басампо са канибали.

— Вярно, обаче аз предположих, че това е само при специални случаи.

— Като този. Сега е специално празненство. Джалайа дори сподели нещо с теб и аз се надявам, че знаеш какво е било. Но не се смущавай. Стореното е сторено. За Африка то е нещо обикновено. Да бях гладен, и аз бих направил същото. Човешкото месо е много по-чисто от свинското. Как беше на вкус?

Рори не можа да отговори. Погнусата от изяденото беше преголяма, за да му позволи да се спира на вкуса. Всичко, което можеше да измисли, беше, че допреди няколко часа бе съществувал един мъж, а сега части от него се намираха в стомаха му. Преглътна гаденето и погледна, където сочеше пръстът на Баба.

Музиката пак беше започнала, но тя имаше толкова малко общо с гърмящото буботене, съпровождало изпитанието на шаманите с тревното въже, че той не можа да долови кога бе започнала. Различните инструменти, които по-рано бяха възпроизвеждали какофония от звуци, сега съчетаваха вълшебна мелодия, сякаш произтичаща от самата джунгла. Рори почувствува как завладялото го отвращение се изплъзва и се излегна върху възглавниците на мекия диван, отпускайки се в блаженство. Джалайа се върна да седне между Рори и Баба, притегляйки ги близо до себе си тъй близо, че Рори можа да почувствува топлината от тялото на краля през златотканите дрехи. С прелъстителна усмивка и отпуснати клепки Джалайа положи една ръка върху коляното на Рори. Обръщайки се усмихнат към Баба, той постави другата си ръка върху коляното на Баба, после заповяда на един от бойците си да седне на земята върху собствените си разкрачени нозе.

Топлината на кралската ръка върху коляното му усили пламтящото усещане в слабините на Рори, което изобщо не беше изчезвало след банята. Странно, помисли си той. Макар да не беше физически възбуден от мисли и случки, само по себе си и съвсем неохотно за него самия пламтенето пораждаше ерекция, която ставаше все по-настойчива и напрегната. Никога преди не бе изпитвал нещо подобно без жена, а сега се чудеше на неволната си похотливост. Да беше сам, би се видял принуден да се самооблекчи. Един кос поглед към Баба му разкри, че ръцете на едрия мъж бяха мушнати под робата му, и съдейки по повдигнатата роба на Баба и бавните движения под нея, очевидно Баба изпитваше същото като него. Ръцете му последваха примера на Баба, но той намери, че не е в състояние да се отърве от това постоянно обилно набъбване. Пръстите му установиха също така и друго необичайно явление — необикновено удължено разтягане, недостигано преди. Но сега се случваха други неща, които в известна степен клоняха към разсейване на ума му в друга посока.

Откъм сенките извън огъня се зададе бавна процесия, пристъпяща в такт със странната музика. За пръв път от пристигането си в Басампо той видя голи жени — жени, които нямаха патешкоподобния вървеж на прислужниците в селището. Първото, което Рори забеляза в тях, бяха дългите им самурени коси, спуснати към голите им тела. Необработени златни украшения висяха на ушите, шиите, ръцете и глезените им и звънтенето на златото, синхронизирано с музиката, усилваше чувствеността. Да, това бяха жени, които да пожелаеш — с твърди, стърчащи заоблени гърди, с изпъкнали боядисани зърна, с вирнати задници и гладки бедра.