Ланс Хорнър - Рори Сатаната

А най-странното нещо в Басампо било, че те нямали никакви брачни обреди, нямали дори думата „брак“ в езика си. На никой мъж басампо не се позволявало да има полови сношения с жена. Може би Рори е забелязал, че всяка жена в селището — а те били само прислуга — носи едно особено приспособление, което представлявало непробиваем девствен пояс. Сигурно е забелязал също така, тъй като то беше едно от най-очебийните неща в мъжете басампо, че всички мъже бяха прекъснати с клещи, независимо че според признанията на Баба тези приклещвания са станали по-скоро модна прищявка, отколкото нещо друго. Главното им предназначение беше да изпъват и уголемяват мъжките членове. Железните пояси на жените обаче не можеха никога да се отстранят и се носеха от пубертета до смъртта. Естествено, жените, които Рори бе видял в лагера, не бяха жените, които басампо използуваха за оплождане. Родилките се пазеха в друго строго охранявано селище на около една миля оттук и тези жени не носеха метални пояси. Те бяха довеждани само в специални случаи, определяни или от краля, или от шаманите. Всъщност ако тазвечерният пир приличаше на другите, с които бе почитан Баба, може би Рори щеше да види някои от тях.

Рори бе озадачен. Щом на мъжете басампо се отказваха всякакви сношения с жени, щом жените, обслужващи селището, носеха метални пояси, които не можеха да се свалят, и щом жените, които раждаха, се охраняваха строго настрана от столицата, как тогава се възпроизвеждаше племето? Съвсем просто, каза Баба. Някога кралят, и само кралят правил всички деца на племето, но то било много отдавна. Сега агенти на басампо били изпращани по всички пазарища на роби в Африка да подбират най-хубавите момчета и момичета, за които плащали най-високи цени. Обикновената възраст на купуваните била между шест и седем години. Докарани в женското поселище, те били грижливо отглеждани, докато станели годни за оплождане.

Дойдело ли времето за съешаване, никой мъж не бивал допускан до повече от три жени. Освен това племето избягвало смешението на расите. След като заплоди три деца, мъжът бил продаван на Баба — затова именно Басампо представлявал такъв ценен пазар за него. Мъжете, родени от тези съчетания, на шестнадесетгодишна възраст ставали бойци на басампо. Жените ставали прислужнички. За възпроизводство била използувана винаги прясна кръв. А сега, откакто крал Джалайа се възкачил на трона, а това било преди две години, при навършването му на шестнайсетгодишна възраст не само разплодните роби били продавани на Баба, но също така и някои от бойците на басампо, както ще му бъде обяснено по-късно.

Значи ямата, край която бяха минали, беше мястото, където държаха разплодните роби, каза Рори. Баба поклати глава. Не, там държали бойци на Басампо. Щом мъжът от племето навършел трийсет години, бил изпращан в ямата. Това обясняваше печалното изражение по мъжките лица. Всеки ден ги приближавал все по-близо до ямата и до смъртта. Само на краля и шаманите било разрешено да стареят, защото басампо считали старостта за грозна и отблъскваща. Щом един мъж навършел трийсет лета, бил изпращан в ямата и оставал там, докато дойде времето да бъде заклан за храна или принесен в жертва за лечебна цел. Да, басампо били канибали и ядели човешко месо, независимо от мъж или от жена, макар че мъжете предпочитали мъжко, а жените женско месо. Особено жизнените части на мъжа като тестикулите, пениса, сърцето и черния дроб били най-отбраните деликатеси, понеже те обогатявали органите на този, който ги изяждал. Рори сметна това за възможно, защото никога не беше виждал така неимоверно развити мъже като бойците на Басампо. Винаги се беше гордял със собствената си надареност, ала явно не можеше да съперничи на никой басампо.

А жените? Да, те също били отделяни в една яма в женското поселище — прислужниците след достигането на определена възраст, а родилките след като родят три деца.

Рори се заинтересува от друг въпрос. Щом басампо не работеха и просто преживяваха няколко години в тази идилична атмосфера, то как тогава се издържаше племето? Сигурно се нуждаеха от средства, голяма част от които за издръжката им. Така е, обясни Баба. Те определяха налог от злато, слонова кост и други скъпоценности на всички околни племена, които никога не занемаряваха плащанията си. Страхуваха се от черната магия на Басампо.

А децата?

Държали ги в женското поселище, докато дойде време за младежите да дойдат в главното поселище, а на момичетата да постъпят като прислужници. Въпреки че басампо не практикуваха обрязването — дългите кожи бяха необходими за окачване на тежестите, — всяка година се организираше церемония за навършилите възрастта младежи. След продължителни изпитания, които включваха ходене по огън, самобичуване, продължително манипулиране на гениталните органи, докато произведат минимум пет последователни изригвания, и други упражнения, които Баба считаше премного гнусни за споменаване, избираха двама младежи и ги определяха за бъдещи жреци. Те изкарваха обучение, траещо повече от десет години, след което ги провъзгласяваха за шамани. Така се осигуряваше продължаване на черната магия със свежа кръв. По същия начин се поддържаше силата на бойците и басампо бяха винаги млади, красиви и силни. Рори положително е забелязал великолепната физика на бойците. Като отстраняваха старостта и болестите, те по всяко време представляваха племе от силни млади мъже и здрави жени, на които бе непозната както старостта, така и немощта, с изключение на краля и неговите жреци. При тях възрастта беше на уважение, тъй като беше признак на мъдрост.