Робърт Хайнлайн - Луната е наставница сурова

Зяпнах го и скрих лице в дланите си:

— О, Боже!

В понеделник, 12 октомври 2076 година, си отивах у дома след тежък ден, пълен с глупости в канцелариите ни. Делегация от житари търсеше среща с Проф и извикаха мен, защото Де ла Пас беше в Хонконг. Приказвах грубо с тях. От започването на ембаргото минаха два месеца, а ФН въобще не ни направиха услугата да се държат достатъчно гадно. Най-вече ни пренебрегваха, с нищо не отговориха на нашите искания — предполагам, смятали са, че ако го сторят, е все едно да ни признаят. Стю Лажуайе, Шини и Проф имаха трудната задача да преиначават новините от Синята планета, за да подклаждат войнственото настроение.

Отначало всеки държеше скафандъра си в готовност. Носеха ги с шлем в ръката, когато вървяха по коридорите на работа или към дома. Но постепенно се отпуснаха, дните се изнизваха и наглед не се проявяваше дори най-малката опасност. Нали разбирате, тази коруба е много досадна, щом не ви трябва, твърде обемиста е. Напоследък пивниците взеха да окачват табели „НИКАКВИ СКАФАНДРИ ВЪТРЕ“. Ако запътил се към къщи лунатик не може да спре на половин литър заради своя екип, ще го остави в жилището си, на станцията или където най-често би му послужил.

Честно казано, и аз не се сетих за моя пластмасов костюм същия ден. Обадиха ми се да отида в канцеларията и си спомних за него на половината път.

Тъкмо стигнах до частен шлюз 13 и чух звука, който плаши нашего брата повече от всичко — далечно „Буф!“, последвано от течение. Озовах се в шлюза едва ли не преди да го отворя. Уравновесих налягането, минах и залостих зад себе си. После се втурнах към домашния ни тунел, нахълтвайки там с викове:

— Народе, в скафандрите! Приберете момчетата и затворете всички херметични врати!

От възрастните вкъщи бяха само Мами и Людмила. И двете май се стреснаха, разбързаха се, без думичка да отронят. Влетях в работилницата и сграбчих забравения си скафандър.

— Майк! Обади се!

— Да, Ман — каза спокойно.

— Чух експлозивно спадане на налягането. Какво е положението?

— Инцидентът стана на трето равнище в Л-Сити. Пробив на Западната станция, сега частично под контрол. Кацнаха шест кораба, ние сме нападнати…

— Господи!

— Остави ме да довърша, приятелю Ман. Това бяха транспортни ракети, а Луна-Сити е атакувана от военни части. Стигам до извода, че Хонконг също е застрашен, но телефонните линии са прекъснати на релейната станция BL. Няма съмнение, че Джонсън Сити е ударен. Затворих бронираните врати между него и Комплекса. Не мога да видя Новилен, обаче радарните сигнали показват, че и там има нападение. Подобно е положението в Чърчил и Долен Тихо. Един кораб се издига във висока елипсовидна орбита над мен; направих заключението, че той е командващият. Липсва друга информация.

— Цели шест кораба… ами ТИ къде беше, по дяволите?

Отговори толкова невъзмутимо, че и аз си постегнах нервите:

— Ман, дойдоха откъм обратната страна, за която съм сляп. Голям номер ми погодиха, плъзнаха се на косъм над върховете, едва зърнах кацането над Луна Сити. Противникът над Джонсън Сити е единственият, когото виждам. За другите „гости“ направих извод според радарното проследяване. Чух пробива на Западната станция, а сега мога да слушам сраженията в Новилен. Всичко останало са вероятностни заключения със стойности над 99 на сто. Щом успях, се обадих на Проф и на тебе.

Поех си дъх:

— Операцията „Твърда скала“, готовност за действие.

— Програмата приета. Ман, понеже не можахме да се свържем веднага, използвах гласа ти. Да ти пусна ли записа?

— Нет… Да!

Чух „себе си“ да казвам на дежурния офицер при стария катапулт да бъде напълно готов за бойния вариант „Твърда скала“ — първият товар, нагласен за старт, всички други на конвейерите, пръстът върху копчето. Но да не изстрелват нищо , преди да получат заповед лично от мен, след което минават на автоматичен режим по плана. „Аз“ го накарах да повтори.

— О’кей — рекох на Майк. — Ами разчетите на лазерните оръдия?

— Пак с твоя глас. Бяха на местата си, после ги пратих в дежурните стаи. Този командващ кораб ще достигне апоселений 76 76 Най-отдалечената от Луната орбитална точка. — Б.пр. след 3 часа и 4,7 минути. Следователно, Ман, той не става за мишена поне още 5 часа.

— Възможно е да маневрира. Или да изстреля ракети.

— Успокой се, приятелю мой. Всяка ракета ще видя достатъчно рано. Горе в момента е ярък ден, а според тебе колко напрежение могат да понесат хората? Не е нужно.