Вероника Блейк - Доминик

— Виж колко е часът! — извика Ади. — Ще закъснея за собствената си сватба!

Доминик хвърли бърз поглед към огледалото, за да провери как изглеждаше. Както и роклята на Ади, нейната собствена рокля бе купена от Франк Дулин. Тя бе в нежен син цвят, почти със същия нюанс като очите й. Моделът бе прост, както и този на Ади — с набор около шията и няколко реда волани на подгъва и около късите бухнали ръкави. Черната й коса бе вързана на конска опашка и украсена с дълга копринена панделка в същия цвят като роклята. Тя спря за момент очи върху отражението си. Кожата й вече се бе възстановила от вятъра, дъжда и ухапванията на комарите, които бяха оставили следи върху лицето й, докато бе вървяла през девствената гора. Въпреки че не бе суетна, Доминик знаеше, че нейната красота можеше да бъде голяма предимство в борбата за съществувание. Засега обаче тя бе само проклятие. Знаеше, че Коул бе привлечен единствено от тази нейна красота, докато бяха заедно в гората, и сега Доминик търпеше последствията.

— Хайде да отиваме да те оженим — каза Доминик с изкуствено весел глас. Тя се надяваше Ади да не забележи усилието, с което поддържаше видимостта на весело настроение. Тя бе изживяла доста трудни моменти през последните дни. Една след друга нейните другарки от пътуването й се омъжваха и тя присъстваше на сватбените им тържества. Даже и сватбата на Силвър бе преминала празнично и весело. Мейнард Хендрикс не жалеше пари за младата си съпруга и гостите се радваха на изобилие от чудесни ястия, цветя, шампанско и музика. Силвър сияеше в брокатената си бяла рокля, която Мейнард бе поръчал за нея още преди да пристигне. Доминик беше там и гледаше тъжно как Силвър се омъжва за един от най-богатите мъже в поречието на Юкон. Опитваше се да не й завижда, но не можеше изцяло да преодолее себе си. Изглеждаше несправедливо, особено като се има пред вид животът, който бе водила Силвър, преди да дойде в Даусън Сити. Доминик си помисли дали нейната собствена съдба не бе наказание за историята й с Коул.

Доминик последва Ади в огромния салон на хотел „Феървю“. Всички сватби на спътничките й бяха проведени в този салон. След сватбата на Франк и Ади оставаха само две двойки, които да бъдат бракосъчетани. И двете сватби бяха предвидени за следния ден. В същия ден Доминик бе планирала да отиде до парцела на Джек.

— Е, мисля, че всичко е готово — каза Ади, преди да прекрачат прага на салона. Тя приглади воланите на горната част на роклята си, после хвана ръката на Доминик и силно я стисна.

Доминик отвърна със същото приятелско ръкостискане. Погледна към Ади и забеляза, че се бе зачервила и в очите й проблясваше радостно оживление. Доминик си помисли, че навярно някаква добра магия закриляше всички младоженки в тая сурова земя и ги правеше да изглеждат по-красиви от всякога. Днес Ади също бе под влиянието на тази разхубавяваща магия.

Франк и свещеникът стояха прави в другия край на залата. От двете им страни се виждаха големи вази, пълни с полски цветя. Франк беше с тъмнокафяв костюм, който лежеше някак неестествено на едрата му фигура. Той изглеждаше нервен и напрегнат, но още щом видя фигурата на Ади в рамката на вратата, очите му блеснаха радостно и той протегна ръце към нея. Тя тръгна към него без колебание.

Докато вървеше след Ади, Доминик си позволи една малка фантазия. Представи си, че тя самата вървеше по пътеката към амвона, за да срещне своя бъдещ съпруг. Мястото, където се развиваше действието на мечтите й обаче, никак не приличаше на този хотел и тази зала. Тя се намираше някъде, където слънцето светеше ярко. Мястото нямаше значение, важното бе да е далеч от поречието на Юкон. Но най-важното бе не къде, а към кого вървеше по пътеката. Тази пътека свършваше там, където започваше предната палуба на кораб. Мъжът, който я чакаше на този кораб, за я вземе със себе си за вечни времена, бе Коул Хоукинс.

— Знам, че идеята беше моя, миси, но се боя, че не бе от най-сполучливите!

Доминик повдигна нетърпеливо очи и направи изразителна гримаса.

— Всичко ще бъде наред, Хенри — каза тя и се усмихна. Вече две седмици те се срещаха почти всеки ден и Доминик бе започнала да свиква с присъствието му — всъщност тя вече го възприемаше като добър приятел. Напоследък той бе започнал да я нарича с гальовното „миси“, което също бе знак за по-голяма близост.

— Между другото — добави тя, ако нещо ми потрябва, знам, че ти си наблизо.

— Една-две мили са голямо разстояние по тези земи, миси — Хенри още веднъж се огледа към бараката. Откакто бе довел тук Доминик, тя работеше така усилено, както никога не бе виждал жена да работи. Хенри не можеше да познае старата барака на Джек. Най-забележителното подобрение обаче бе по отношение на миризмата. Още първия ден, когато бяха дошли, Хенри запали голям огън до поточето, прекосяващо парцела. В този огън Доминик хвърли колекцията от боклуци, развалени храни и даже чаршафи и завивки, които вече не можеха да бъдат спасени от мръсотията. Преди да потеглят от Даусън, Хенри се бе погрижил да снабди Доминик с почти всичко, от което можеше да има нужда — всичко, с изключение на мъж, който да я закриля. Тя разполагаше с дърва за горене, с храна и с една пушка „Райфел“ за всеки случай. Хенри й купи нови ленени чаршафи, съдове за храна и даже такива „луксозни предмети“, като покривка за маса и пердета за прозорци. Хенри си представяше как щеше да бъде поразен Джек, ако по някакъв начин можеше да зърне това място сега.