Вероника Блейк - Доминик

— Остави я на мира! Нямаш право да й говориш така! — прекъсна я Ади. Тя се изправи и застана срещу Силвър. Ади не харесваше тази жена от самото начало на пътуването и сега нейната безчувственост още повече я раздразни. Тъкмо се готвеше да й даде урок, когато Доминик ги прекъсна.

— Какво искаш да кажеш? — попита тя Силвър Бел. Някакъв самосъхранителен инстинкт за момент я накара да забрави мъката си. Тя стана от стола и застана до Ади. — Какво искаш да кажеш с това, че ме е използвал? — попита тя с по-рязък тон и гневно изтри сълзите от бузите си.

Силвър не обърна внимание на заплашителния вид на Ади. Тя повдигна рамене:

— Е, не е тайна, че вие двамата прекарахте всичките тези дни съвсем сами в гората. И никой няма да повярва, че той те взе със себе си само за да му готвиш.

— Млъкни! — извика Ади. Тя отново сложи ръка на раменете на Доминик, сякаш да я защити, и впери унищожителен поглед в Силвър.

— Е добре — въздъхна Силвър, — истината е, че капитанът е получил онова, което е искал от тебе, и както знаеш, никой не купува крава, ако може да си пие мляко без пари — тя погледна твърдо Доминик и добави: — Отсега нататък прави така, че те винаги да си плащат за онова, което получават — няма значение дали със сватбена халка, с тайната на златен залеж или със същата болка, която сега ти причиниха. — Силвър размаха показалеца си пред лицето на Доминик, добавяйки: — Следващият път помни това! — Тя вдигна надменно глава, блъсна вратата на бара и влезе вътре.

Ади понечи да тръгне след нея, но Доминик я хвана за ръка.

— Недей, остави я. Тя е права — сълзите й бяха пресъхнали и гласът и бе лишен от чувство. Тя си мислеше за наследството, което й бе оставила майка й. Колко лесно се поддаде на изкушението и отстъпи на същите онези желания, на които и майка й се бе поддала отдавна. Помисли си дали някога щеше да успее да се освободи от влиянието на майка си. Може би това бе в кръвта й — нещо, което ги караше да забравят за морал и почтеност в момента, когато се увличаха от греховните удоволствия на плътта. Наистина, Коул не трябваше дълго да я убеждава, спомни си Доминик. В момента, в който я бе докоснал, тя бе легнала с него в калта като разгонена кучка. Този спомен я накара да се чувства осквернена и засрамена.

— Тя няма право да учи никого, тази уличница! — каза Ади ядосано, хвърляйки гневен поглед към вратата на бара.

Доминик сви рамене. Знаеше, че след връзката си с Коул и за нея можеше да се каже същото. Всичките й мечти: дом, семейство, почтен живот… всичко ли беше разрушено? Погледна към Ади, чувствайки непреодолима нужда да сподели с някого болката си.

— Аз наистина мислех, че Коул ме обича — каза тя с треперещ глас. — Той се отнасяше с мен така, сякаш ме обичаше — добави Доминик умоляващо, вдигайки разплакани очи към Ади.

Ади също едва се сдържаше да не заплаче. Искаше й се да може да каже на Доминик всичко онова, което момичето копнееше да чуе: че нейният капитан наистина я обича, че по някакъв начин бе заминал именно защото я обича. Но Ади бе казала вече истината и не искаше сега да започва да лъже.

— Някои мъже са готови да кажат какво ли не, само и само да получат онова, което искат от жените — каза тя спокойно.

Думите на Ади накараха Доминик да се замисли. Въпреки че вярваше, че Коул я обича, в действителност той никога не беше й го казвал. Може би толкова много бе искала той да я обича, че просто си бе въобразила, че и той изпитва същите чувства към нея… може би нежността, която й се струваше, че вижда в сивите му очи, не е била нищо друго, освен чувство на вина за това, че я е използвал по този начин. Тя трескаво си пое въздух.

— Аз винаги ще го обичам — прошепна тя.

— И аз винаги ще обичам моя съпруг — отговори спокойно Ади. — Но него го няма и животът трябва да продължи.

Доминик разбираше какво иска да каже Ади. Тя не можеше да прекара остатъка от живота си, оплаквайки нещо, което никога не бе притежавала в действителност. Съпругът на Ади бе мъртъв, както Коул бе мъртъв за нея. Любовта й към него обаче не беше мъртва. Даже и да беше вярно, че той само я бе използвал, тя бе напълно сигурна, че ще го обича винаги. Сега обаче нямаше друг избор, освен да продължи да живее без него. Тя се изправи и пое дълбоко въздух. Когато стигнат Даусън Сити, реши тя, ще направи всичко възможно, за да поправи грешката, която бе допуснала. Щеше да се ожени за Джек Скрогинс и да бъде възможно най-преданата и вярна съпруга. Искаше Джек никога да не разбере за нейната майка, и нямаше да позволи влиянието на майка й да се промъкне отново в нейния живот. Тя също така нямаше да позволи съпругът й да разбере за глупавия роман с Коул Хоукинс, независимо какво щеше да й струва запазването на тази тайна.