Шърли Бъзби - Игра на съдбата

Остави свещта на масата и се отпусна на стола близо до огъня, като здраво стискаше кутията с една ръка. Сърцето й все още биеше силно и тя остана за дълго време неподвижна, вгледана в неочакваната си находка.

Пое си дълбоко въздух и с едно бързо движение я отвори. За нейно разочарование в нея нямаше нищо друго освен малък тефтер с кожена подвързия. Изведнъж й стана любопитно какво ли е съдържанието му. Някой си беше направил труда да го скрие доста добре от чужди погледи. Защо беше толкова важен, че собственикът му се беше погрижил да го сложи на толкова потайно място?

Тес го взе в ръце и го разгърна. Страниците бяха изписани с черно мастило — приличаше на дневник. Погледът й падна на датата на страницата, където беше отворила — 5 октомври 1742 г.:

Снощи тя отново дойде при мен — въпреки обета, който си дадохме да не се виждаме повече. Тази тайна и бърза любов разбива и двама ни и все пак, о Боже, не мога, дори и да обричам душата си на вечен огън, да се откажа от тази жена! Обичам я безумно — тя е другата ми половина. Ако не я видя отново — усмивката й, прекрасното й лице, ако не я прегърна, целуна или не усетя тялото й да се движи под моето, ще умра. Но става твърде опасно — съпругът й, проклетникът, подозира…

С треперещи пръсти Тес затвори кожения тефтер. Не можеше да чете по-нататък. В изписаните ситно думи имаше нещо толкова лично, че тя се смути — като че ли надничаше в най-интимните чувства на някой непознат. Все пак… имаше нещо… нещо й се наби на очи. Погледна отново датата — 5 октомври 1742 г.

Какво значение можеше да има тази година за нея? Дата отпреди седемдесет години? Можеше да се досети какъв е бил собственикът на дневника по почерка и съдържанието — определено образован човек, а не портиер. А не спомена ли Никълъс, че един от роднините му бе построил кулата за своята любовница? Трябваше да е някой от прадедите на Никълъс. Но кой от всичките? Дядо му? Прадядо му? А жената — коя ли беше тя?

Внезапно я налегна неустоима дрямка и тя усети, че очите й щипят от безсъние. Примигна — наистина беше много изморена. Остана загледана в дневника още няколко минути — искаше й се да чете по-нататък, да узнае нещо повече за собственика му, макар че имаше нещо неприлично в това да се ровиш в чужди тайни. Нуждаеше се от сън.

Върна малкото тефтерче в металната кутия и я постави на мястото й, след това сложи и камъка. Това е невероятно, помисли си Тес като отстъпи от камината; ако някой не знаеше, че има таен отвор, никога нямаше да бъде открит. Камъкът пасваше идеално с другите и по нищо не личеше, че има ниша. Това правеше още по-странен факта, че тя го забеляза…

Отново се прозя и тръгна към леглото. Свали пеньоара си и се сгуши под дебелите завивки. Замисли се за дневника. Трябваше да каже на Никълъс, когато се видеха следващия път… Това беше последната й мисъл — заспа дълбоко след по-малко от секунда.

Никълъс се върна в имението Шерборн и успя безшумно да се качи до стаята си. Свали прогизналите си дрехи, загърна се с копринения си тъмночервен халат и си напълни чаша с бренди. Седна до огъня и започна да прехвърля в главата си събитията от тази вечер.

Не можеше да се оплаче, че му е било скучно. Дори вечерята на баба му се оказа доста интересна. Внимателно докосна мястото, където все още го болеше.

Фактът, че имаше друг вход към мазето беше доста обезпокоителен, както и това, че контрабандистите го откриха, докато ги шпионираше. Сега щяха да внимават двойно повече и едва ли щяха да са толкова глупави, че да продължат да използват кулата за скривалище. Никълъс въздъхна за пропуснатата възможност, допи брендито и си легна. Заспа на минутата.

Събуди се едва към обяд и предполагайки, че Доли също е спала до късно, реши, че няма смисъл да бърза, за да отиде при нея. Следобед щяха да имат достатъчно време, за да започнат проучването си.

С кафето Лъвджой му донесе и някои добри новини: бележката му до Роксбъри беше тръгнала преди часове, а Атина и баба му бяха отишли на покупки и да посетят приятели в Ромни и щяха да се върнат по здрач.

Като си спомни за бележката до Роксбъри, Никълъс се намръщи — трябваше веднага да изпрати още една, в която да опише последните събития. Подаде я на Лъвджой.

— Боя се, че ще трябва още един от слугите на баба ми бързо да потегли за Лондон. Добре, че тя не е тук — иначе щеше да ме засипе с въпроси за изчезващите слуги.

Благоприятното пътуване беше предизвикано от желанието на баба му да си купи някакъв специален цвят мулине, за да завърши бродерията си и от една отдавнашна покана да посети приятелката си лейди Трокмъртън. Лъвджой му предаде още, че ако времето се влошало, двете жени щели да останат да нощуват там. Новината, че през следващите двадесет и четири часа ще принадлежи само на себе си, доста го зарадва — поне успя за миг да забрави някои проблеми, които не му даваха мира.