Уилям Шекспир - Том 3.Трагедии

На, дръж кинжала ми! Гръдта ми, ей я,

пред теб, с едно сърце по-ценно в нея

от златните находища на Плутос 105 105 Плутос (мит.) — гръцки бог на богатствата. !

Вземи го, ако римлянин си! Хайде!

Аз, който съм ти бил отказал злато,

сърцето си ти давам! Удари ме

тъй, както някога удари Цезар,

защото — зная, зная — той, когато

най-мразил си го, бил ти е по-скъп

от Касий и в най-нежния ти час!

БРУТ

Скрий ножа си и се гневи свободно!

Обидите от тебе ще понасям

като невинен плод на ярък нрав.

О, Касий, ти си впрегнат с агнец, в който

гневът е траен, колкото и пламът

във кремъка при удар, хвърлящ искра,

и миг след туй отново охладял!

КАСИЙ

Нима дотам съм стигнал, да ти служа

за смях и забавление, когато

гореща кръв и скръб ме увлекат?

БРУТ

И аз във увлечение го казах!

КАСИЙ

Признаваш го? О, дай ми таз ръка!

БРУТ

С това сърце!

КАСИЙ

О, Бруте!

БРУТ

Какво пак?

КАСИЙ

Как тъй не ти достига обичта

да ме търпиш, когато нравът, който

съм наследил от майка си, ме кара

да се гневя?

БРУТ

Ще ми достига, Касий.

От днес нататък, повишиш ли глас,

ще казвам: „Майка му се горещи“

и всичко ще е в ред.

Влиза един Поет, следван от Луцилий, Титиний и Луций.

ПОЕТЪТ

Пуснете ме да вляза! Те се карат!

Не бива да остават насаме!

ЛУЦИЛИЙ

Не може! Забранено!

ПОЕТЪТ

И мъртъв, пак ще вляза!

КАСИЙ

Каква е тази врява?

ПОЕТЪТ

Военачалници, не ви е срам!

„Да бъде помежду ви мир завчас! —

тъй казва Нестор, дваж по-стар от вас!“ 106 106 „… Да бъде помежду ви… по-стар от вас“ — приблизителен цитат от „Илиада“ (сцена на спора между Ахил и Агамемнон). Нестор е бил владетел на Пилос, най-стар и уважаван за мъдростта си сред гръцките царе, обсаждащи Троя.

КАСИЙ

Я виж — ха-ха, — циникът как римувал!

БРУТ

Вън, никаквец! Нахалник, вън оттук!

КАСИЙ

Не му придирвай! Той си е такъв.

БРУТ

Такъв да е, но не в такова време!

Що щат във армията стихоплюйци!

Пръждосвай се, глупако!

КАСИЙ

Тръгвай, тръгвай!

Поетът излиза.

БРУТ

Луцилий и Титиний, наредете

началниците да разквартируват

войските си за тази нощ!

КАСИЙ

А после

с Месала заедно елате тук!

Луцилий и Титиний излизат.

БРУТ

Кърчаг със вино, Луций!

КАСИЙ

Не те знаех,

че можеш да избухваш като мен.

БРУТ

О, Касий, много мъки ме гнетят!

КАСИЙ

Но твойта философия те учи

да бъдеш над случайните беди!

БРУТ

По-твърдо от когото да било

скръбта аз нося: Порция умря!

КАСИЙ

Какво говориш? Порция!

БРУТ

Да, тя!

КАСИЙ

О, как убягнах на смъртта, когато

се спречках с теб? Каква непоносима,

ужасна загуба!… И от какво?

БРУТ

Загубила ума си от тревога

по мен, отсъстващия, и от мъка,

че младият Октавий и Антоний

все повече укрепват — да, защото

и тази вест дойде с вестта за нея —

и глътнала в минута без надзор

пламтяща жар!

КАСИЙ

И от това умряла?

БРУТ

Да, от това!

КАСИЙ

Безсмъртни богове!

Влиза Луций с вино и свещи.

БРУТ

Да не говорим! Чашата, момче!…

Удавям в нея всички разпри, Касий!

Пие.

КАСИЙ

Сърцето ми е жадно след такава

наздравица, искряща благородство!

Препълвай, Луций! Чашите са малки,

когато е за дружбата ми с Брут!

Пие.

Луций излиза.

Влизат Титиний и Месала.

БРУТ

Титиний, влез! Добре дошъл, Месала!

Да седнем край свещта и да обсъдим

внимателно какво ни предстои!

КАСИЙ

Как? Порция?…

БРУТ

Не, моля ти се, стига!…

Месала, съобщиха ми с писмо,

че младият Октавий и Антоний

повели са към нас големи сили

и смятат да ни срещнат при Филипи 107 107 Филипи — град в древна Македония. .

МЕСАЛА

И моето писмо е в този смисъл.

БРУТ

Да казва още нещо?

МЕСАЛА

Да, това,

че с обявяване извън закона

Октавий, Марк Антоний и Лепид

са умъртвили около стотина

сенатори.

БРУТ

А в моето се казва:

седемдесет. Сред тях и Цицерон.