Уилям Шекспир - Том 3.Трагедии

за тебе се говори, че си имал

лепливи пръсти и че си продавал

държавни постове на недостойни!

КАСИЙ

Лепливи пръсти? Знаеш, че си Брут,

затуй го казваш! Инак тази дума

ти би била последна!

БРУТ

Ти придаваш

със името си чест на таз поквара

и правосъдието се страхува

да я накаже!

КАСИЙ

Как? Да я накаже?

БРУТ

Помни за Март, за Мартенските Иди!

Нима не се проля кръвта на Юлий

във името на справедливостта?

Или тогава някой негодяй

ударил го е не за справедливост?

Възможно ли е между нас, които

свалихме най-великия затуй, че

бе само покровителствал крадците,

един-единствен с подкуп да изцапа

ръцете си, да продаде простора

на завоюваните чест и волност

за шепа смет? По-скоро бих приел

да бъда куче, лаещо луната,

отколкото такъв!

КАСИЙ

Не лай по мен!

Аз няма да търпя да ми се бъркаш!

Забравяш се, мой драги Бруте! Аз съм

по-стар войник от теб и по-разбиращ

от управление!

БРУТ

Смали! Не си!

КАСИЙ

Съм! Съм!

БРУТ

Не си, ти казвам!

КАСИЙ

Слушай, млъквай,

че вече много трудно се владея!

Пази живота си! Не ме дразни!

БРУТ

Нищожество!

КАСИЙ

Какво, какво?

БРУТ

Чуй, Касий:

какво очакваш? Аз да се огъвам

пред твоя гняв; да тръпна в страх, защото

един безумец ми се бил изблещил?

КАСИЙ

О, богове! И да търпя туй всичко?

БРУТ

„Туй всичко?“ Повече! Бесней, дордето

си пукнеш горделивото сърце!

Върви да плашиш своите слуги

и карай робите си да треперят!

Кой, аз да ти угаждам, аз да слушам,

аз твойте кипвания да търпя?

Кълна се в боговете, ще си гълташ

самичък жлъчката, пък ако ще

да изгърмиш от нея! Тъй да знаеш:

от днес нататък ти на мен ще служиш

за смях и забавление, когато

те хване пристъпът!

КАСИЙ

Дотам ли стигна!

БРУТ

Ти каза, че си по-добър войник.

Да видим! Докажи го! Ще се радвам,

ако хвалбите ти се потвърдят.

Бих бил щастлив да понауча нещо

от по-добрия!

КАСИЙ

Ето пак! Аз казах

„по-стар войник“, не „по-добър войник“!

Нима съм казал „по-добър“? Кажи де!

БРУТ

И да си казал, пет пари не давам!

КАСИЙ

Сам Цезар, жив да бе, не би посмял

да ме обиди тъй!

БРУТ

Де, де! И ти

не би посмял така да му говориш!

КАСИЙ

Не бих?

БРУТ

Не би!

КАСИЙ

Да му говоря тъй?

БРУТ

За нищо на света!

КАСИЙ

Послушай, Бруте,

осланяй се на дружбата ми с мярка,

да не извърша нещо, за което

ще се разкайвам!

БРУТ

Вече си извършил

не малко за разкайване, о, Касий!

В заплахите ти няма страх за мен,

защото аз съм обкован във честност,

и те като ветреца безобиден

прелитат край слуха ми. Неотдавна

поисках ти парична сума в заем

и ти отказа да ми я дадеш,

пък аз пари не мога да изтръгвам

със долни средства. Бих се съгласил

монети от кръвта си да изливам

и да сека сърцето си на драхми,

но не и да измъквам с хитрини

стотинките от слинестите длани

на селяните. Златото ти исках,

за да платя на свойте легиони,

а ти отказа да ми го дадеш.

Така на мен да отговори Касий?

Брут би ли отговорил тъй на теб?

Когато той, Марк Брут, тъй алчен стане,

че да откаже на един приятел

купчинка звънка смет, о, богове,

сторете го на късчета със свойте

светкавици!

КАСИЙ

Пари не съм отказвал!

БРУТ

Отказа ми!

КАСИЙ

Не съм! Глупак предал е

неточно моя отговор. О, Бруте,

приятелите трябва да понасят

недъзите си, а пък ти дори

раздуваш мойте!

БРУТ

Само щом ги струпваш

върху гърба ми!

КАСИЙ

Ти не ме обичаш!

БРУТ

Аз не обичам твойте грешки, Касий!

КАСИЙ

Приятелско око не би успяло

да ги съзре!

БРУТ

Ласкателско око

не би ги забелязало, дори

да са като Олимп!

КАСИЙ

Насам, Октавий! Марк Антоний, идвай!

Мъстта си лейте само върху Касий,

защото той е морен от света,

презрян от брат, обиден от приятел,

нахокан като раб! Какъвто има

във него недостатък, е бил търсен,

записван в книжка, помнен наизуст,

за да му бъде хвърлен във лицето!

О, мога цял да се изплача в сълзи!