Уилям Шекспир - Том 3.Трагедии

ушите си в общинската ливада!

ОКТАВИЙ

Прави каквото щеш, но знай: Лепид

е опитен и смел във боевете.

АНТОНИЙ

И моят кон, Октавий, е такъв.

Какво е конят? Същество, което

аз уча да препуска към врага,

да тича, да завива, да се спира,

да подчинява своите телесни

движения на мойте дух и воля.

Лепид за мен е същото почти —

той също трябва да се обучава,

да се насочва и да се подтиква;

човек без дарба, хранещ се с огризки

от остроумия, излезли вече

от мода другаде, ала за него

достатъчно добри… Да не говорим

за тоз глупак освен като за просто

оръдие във нашите ръце!

Октавий, чуй по-важно: Брут и Касий

набират войнство. Трябва да се готвим,

като затегнем своите съюзи

и пуснем всичките си средства в ход.

Да се сберем веднага и обсъдим

как тайните злини да разгадаем,

а явните да срещнем най-добре!

ОКТАВИЙ

И аз тъй мисля. Ний сме като мечки,

завързани за кол и в кръг от псета 103 103 „… мечки, завързани за кол и в кръг от псета…“ — образ, чест у Шекспир, основан върху борбата на мечки и кучета — грубо народно забавление, много популярно в Англия през XVI в. —

не малко врагове ни обкръжават,

а може би и доста свои крият

безброй коварства зад една усмивка!

Излизат.

Лагер край Сардис 104 104 Сардис — столица на древна Лидия — в Мала Азия. .

Барабанен бой. Влизат Брут, Луцилий, Луций и войници. Посрещат ги Титиний и Пиндар.

БРУТ

На място — стой!

ЛУЦИЛИЙ

Предай по редовете!

БРУТ

Луцилий, как сме? Близо ли е Касий?

ЛУЦИЛИЙ

Съвсем наблизо. И Пиндар ти носи

приветите на своя господар.

БРУТ

Носителят — добър, но господарят —

дали че много се е променил,

или му служат лоши подчинени —

ми дава повод да съм недоволен

от някои неща, които чувам.

Но щом е тук наблизо, подир малко

ще съм наясно.

ПИНДАР

Аз не се съмнявам,

че вий ще го намерите достоен

за уважение, какъвто е.

БРУТ

Уверен съм… Две думички, Луцилий!

Любезно ли те срещна? Разправи!

ЛУЦИЛИЙ

Любезно и със почит, но без тези

прояви на сърдечна топлота

и искреност в беседата, с които

сме свикнали.

БРУТ

Описа ми във същност

горещ приятел, който охладнява.

Не си ли забелязал, че когато

едно приятелство умира, то

избива във пресилена учтивост.

Откритите сърца са прями, прости,

а пък неискрените отначало,

като коне пред пробега, се перчат

и обещават много, но когато

ги заболи от кървавите шпори,

провесват гривите си и пропадат

на състезанието… А разбра ли

дали войската му е вече близо?

ЛУЦИЛИЙ

Таз нощ разчитат да преспят във Сардис

Ядрото им и конницата цяла

са вече тука с Касий.

Влизат Касий и войници.

БРУТ

Ей го, иде!…

За среща, с бавен ход!

КАСИЙ

На място — стой!

БРУТ

На място — стой! Предай по редовете!

ПЪРВИ ВОЙНИК

Стой!

ВТОРИ ВОЙНИК

Стой!

ТРЕТИ ВОЙНИК

Стой!

КАСИЙ

Ти накърни правата ми, мой брате!

БРУТ

Тез горе знаят, че не накърнявам

правата на врага си; как могъл бих

да го извърша спрямо своя брат?

КАСИЙ

И с тази своя сдържаност ти пак

извършваш го! Но щом…

БРУТ

Спокойно, Касий!

Кажи си недоволството, но тихо!

Познавам те! Пред двете ни войски

(които трябва да усещат само

приятелство помежду нас) не бива

да спорим шумно. Нека се отдръпнат

и във палатката ми ще изложиш

оплакването си.

КАСИЙ

Пиндар, кажи

на командирите да изведат

войските ми встрани!

БРУТ

А ти, Луцилий,

стори със мойте същото! И нека

не пускат във палатката ми никой.

Да пазят входа Луций и Титиний!

Излизат всички освен Брут и Касий.

В палатката на Брут.

КАСИЙ

Нима не навреди на мойта чест

това, че ти осъди Луций Пела

за подкуп от сардийците, когато

аз писмено застъпих се за него,

понеже знам човека?

БРУТ

Ти самичък

вредиш на свойта чест, като се месиш

в подобни случаи.

КАСИЙ

В подобни дни

не се наказва всяка дребна грешка!

БРУТ

Тогаз направо ще ти кажа: Касий,