от огъня й ще опожарим
къщята на изменниците! Хайде!
Вдигнете го!
ВТОРИ ГРАЖДАНИН
Изтичайте за огън!
ТРЕТИ ГРАЖДАНИН
Сенатските скамейки — на парчета!
ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНИН
Столовете! Прозоречните рамки!
Дъска де има, смъквай и цепи!
Излизат всички — освен Антоний, — отнасяйки тялото.
АНТОНИЙ
Натам сами! Разбуден си, метеж,
сега поемай накъдето щеш!
Влиза Слуга.
СЛУГАТА
О, господарю мой, Октавий Цезар
пристигна във града.
АНТОНИЙ
Сега къде е?
СЛУГАТА
В дома на Цезар заедно с Лепид.
АНТОНИЙ
И аз ще ида там. Дойде навреме!
Фортуна днес е весела и вярвам,
ще ни даде, каквото пожелаем.
СЛУГАТА
А Брут и Касий профучали бясно
през градските врати — тъй каза той.
АНТОНИЙ
Узнали са, че настървих народа
със гняв към тях. Води ме при Октавий!
Излизат.
Рим. Улица.
Влиза поетът Цина, следван от граждани.
ЦИНА
Таз нощ сънувах, че пирувам с Цезар,
и мрачни мисли тегнат на духа ми.
Не ми се искаше да се разхождам,
но нещо ме потегли…
ПЪРВИ ГРАЖДАНИН
Как ти е името?
ВТОРИ ГРАЖДАНИН
Накъде си тръгнал?
ТРЕТИ ГРАЖДАНИН
Къде живееш?
ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНИН
Женен ли си?
ВТОРИ ГРАЖДАНИН
Отговаряй направо!
ПЪРВИ ГРАЖДАНИН
И накратко!
ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНИН
И умно!
ТРЕТИ ГРАЖДАНИН
И честно, че инак!…
ЦИНА
Как ми е името, накъде съм тръгнал, къде живея, дали съм женен… За да отговоря направо, накратко, умно и честно на всички тези въпроси, ще почна с това, че умно не съм женен…
ВТОРИ ГРАЖДАНИН
Искаш да кажеш, че женените сме глупци? Като ти друсна един, ще видиш! Отговаряй направо, казах ти!
ЦИНА
Тръгнал съм за Цезаровото погребение.
ПЪРВИ ГРАЖДАНИН
Приятел ли си му или враг?
ЦИНА
Приятел.
ВТОРИ ГРАЖДАНИН
Виж, това си го каза направо!
ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНИН
Къде живееш? Накратко!
ЦИНА
Накратко, до Капитолия!
ТРЕТИ ГРАЖДАНИН
Името ти, честно!
ЦИНА
Честното ми име е Цина.
ПЪРВИ ГРАЖДАНИН
Заговорникът! Да го разкъсаме на парчета!
ЦИНА
Аз съм Цина поетът! Аз съм Цина поетът!
ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНИН
Разкъсайте го за лошите му поеми!
ЦИНА
Аз съм друг! Не съм Цина заговорникът!
ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНИН
Няма значение! Нали се казва Цина! Да му измъкнем само името от сърцето и да го пуснем да си върви!
ТРЕТИ ГРАЖДАНИН
На парчета! На парчета!
Нападат го.
Главни! Дайте главни! Към къщите им! Към Брут! Към Касий! Да ги изколим!… Вие към Деций!… Вие към Каска!… Вие към Лигарий!… Тръгвайте! Хайде!
Излизат, отвличайки Цина.
Рим. Стая в дома на Антоний.
Влизат Антоний, Октавий и Лепид.
АНТОНИЙ
Отметнатите, значи, ще умрат.
ОКТАВИЙ
И брат ти ще умре. Лепид, съгласен?
ЛЕПИД
Съгласен.
ОКТАВИЙ
Отметни го, Марк Антоний!
ЛЕПИД
Но при условие, че ще премахнем
и Публий, твоя сестрин син, Антоний.
АНТОНИЙ
Прието. Гледай — теглих му чертата.
Сега иди във къщата на Цезар
за завещанието, та да видим
как някак си да им дадем по-малко.
ЛЕПИД
Къде ще ви намеря?
ОКТАВИЙ
Или тук,
или във Капитолия, по-късно.
Лепид излиза.
АНТОНИЙ
Човек без стойност, годен да го пращат
със поръчения! Нима е редно,
като разделяме света на три,
една от частите да вземе той?
ОКТАВИЙ
Ти сам избра го и му даде глас,
като говорехме за имената
в проскрипциите 102 102 Проскрипции — списъци на граждани, осъдени групово на смърт или изгнание.
!
АНТОНИЙ
Слушай ме, Октавий,
видял съм повече лета от теб.
Макар и да товарим тоз човек
със почести, за да ни облекчава
във отговорностите пред народа,
той ще ги носи, както носи злато
магарето: ще пъшка в пот и мъка,
подмушкван или воден за юлара,
а щом домъкне нашето богатство,
където ни се иска, разтоварен,
ще го натирим да пасе и клати
Читать дальше