Уилям Шекспир - Том 3.Трагедии

АНТОНИЙ

Ако способни сте за плач, бъдете

готови за сълзи! Вий всички тука

познавате отдавна таз наметка.

За пръв път, помня, Цезар я облече

в палатката си сутринта, когато

унищожи нервийските войски 101 101 „… нервийските войски…“ — Нервийците били войнствено галско племе, при чието разгромяване (57 г.пр.н.е.) Цезар проявил и лична храброст. .

Тук с ножа си разцепил я е Касий;

а тук от завист го е ръгнал Каска;

а тука туй любимецът му Брут

направил е, и вижте как, когато

измъквал е проклетата стомана,

кръвта е хукнала навън след нея

да провери наистина ли Брут е

тоз, който е почукал толкоз грубо

на входа й. Защото всички помним,

че Брут за Цезар беше свиден ангел.

Да, знаят боговете колко нежно

обичаше го Цезар! И тоз удар

бе най-жестокият, защото, щом

съгледа Цезар кой му го нанася,

по-зле от нож предателски срази го

видът на черната неблагодарност

и пръсна се великото сърце

и със наметката укрил лице,

могъщият ни Юлий падна мъртъв

под статуята на Помпей (която

струеше кръв през цялото туй време).

Какво страхотно падане, о, братя!

Със него аз и ти, и той, ний всички,

да, всички паднахме и върху нас

възтържествува грозната измяна!…

Сега заплакахте! Сега усещам,

че страдате! Това са чисти сълзи!

Добри сърца, вий плачете, видели

ранена само дрехата му — вижте

самия него, целия намушкан

от ножа на коварната измяна!

ПЪРВИ ГРАЖДАНИН

О, жалка гледка!

ВТОРИ ГРАЖДАНИН

О, велики Цезар!

ТРЕТИ ГРАЖДАНИН

О, черен ден!

ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНИН

О, подли кръвопийци!

ПЪРВИ ГРАЖДАНИН

О, скъпа жертва!

ВТОРИ ГРАЖДАНИН

Да им отмъстим!

ВСИЧКИ

Мъст! Мъст! Да ги открием! До последен!

Да ги изколим! Да ги изгорим!

Пощада никому! Коли! Пали!

АНТОНИЙ

Съграждани, почакайте!

ПЪРВИ ГРАЖДАНИН

Мълчете!

Да чуем благородния Антоний!

ВТОРИ ГРАЖДАНИН

Готови да го чуем, да вървим

и да умрем със него! Говори!

АНТОНИЙ

Добри приятели, не ми се иска

да хвърлям бунт във вашите души.

Извършилите туй ужасно дело

са доблестни мъже. Не знам, за жалост,

какви били са личните подбуди,

които са ги тласнали към него,

но те са мъдри, доблестни мъже

и без съмнение ще отговорят

на вашите въпроси. Аз съм тук

не да крада сърца. Не съм оратор —

като например Брут, — а прям човек,

говорещ без изврътки и обичащ

приятеля си; и това го знаят

онез, които дадоха ми право

да ви говоря тук за своя Цезар

(понеже нямам нито глас, ни речник,

ни остроумие, ни жест, ни чар

да паля хората). Аз мога само

да кажа туй, което знае всеки;

затуй замолих тези свети рани —

нещастни устица — да ме заместят.

Но ако бях аз Брут, а Брут — Антоний,

един Антоний бихте вий видели

гнева ви да раздухва и да мушва

във тези рани по един език,

способен да раздвижи всеки камък

от древния ви град, на бунт и смут!

ВСИЧКИ

На бунт!

ПЪРВИ ГРАЖДАНИН

На бунт! Към къщата на Брут!

ТРЕТИ ГРАЖДАНИН

Да хванем съзаклятниците! Тръгвай!

АНТОНИЙ

Съграждани, изслушайте ме! Чуйте!

ВСИЧКИ

Мълчете! Да го чуем!… Говори!…

Да чуем благородния Антоний!

АНТОНИЙ

Къде сте тръгнали, събратя мои?

С какво спечели обичта ви Цезар?

Не знаете. Тогаз ще ви го кажа.

Забравихте за сетната му воля,

която споменах ви преди малко.

ВСИЧКИ

Да, вярно! Завещанието! Почвай!

Чети го, Марк Антоний! Да го чуем!

АНТОНИЙ

Сами го вижте! Ето му печата!

На всеки римски гражданин той дава —

на всеки лично — сумата от драхми

седемдесет и пет!

ВТОРИ ГРАЖДАНИН

Велики Цезар,

ще отмъстим за теб!

ТРЕТИ ГРАЖДАНИН

О, мъдри Цезар!

АНТОНИЙ

Изслушайте ме търпеливо!

ВСИЧКИ

Тихо!

АНТОНИЙ

На вас освен това той завещава,

каквото има — паркове, овошки,

градини ширни, сенчести алеи —

от таз страна на Тибър; да, на вас

и вашите потомци, за да може

народонаселението римско

да се разхожда и почива в тях.

Такъв бе Цезар. Ще ли видим скоро

друг Цезар, равен нему?

ПЪРВИ ГРАЖДАНИН

Няма! Няма!

Да тръгваме! Ще изгорим мъртвеца

на кладата свещена и с главните