Уилям Шекспир - Том 3.Трагедии

погребваме със костите. И с Цезар

да бъде тъй! Тук доблестният Брут

ви увери в това, че Цезар бил е

властолюбив; ако е бил такъв,

това е тежък грях и Цезар тежко

плати за него. Тука съм сега

със позволение от Брут и тези,

които с него са… Защото Брут

е доблестен човек и тези с него

са също доблестни — та казвам, тук съм,

за да изпратя своя Цезар в гроба.

Той беше мой приятел — при това

добър и справедлив, — но Брут твърди,

че бил властолюбив, а Брут — ний знаем —

е доблестен човек. Той в Рим докара

безбройни пленници, от чийто откуп

хазната се препълни. Затова ли

говори се, че бил властолюбив?

Той плачеше, видял сълза бедняшка,

а властолюбието е излято

от по-студен метал. Но Брут ви казва,

че бил е властолюбец, а пък Брут

е доблестен човек. Видяхте как

на Луперкалиите му предложих

короната три пъти и как той

отблъсна я и трите пъти. Туй ли

е властолюбие? Но според Брут

той бил е властолюбец, а пък Брут

е доблестен човек. Не ви говоря,

за да оборвам неговите думи,

а за да кажа туй, което знам.

Вий приживе обичахте го всички.

И с основания. Какво ви пречи

да го оплачете подир смъртта му?

О, разум, как можа да изоставиш

така брутално толкоз хора тук?…

Простете, но сърцето ми последва

мъртвеца във ковчега му… Ще млъкна,

додето се завърне в мойта гръд.

ПЪРВИ ГРАЖДАНИН

Във думите му сякаш има смисъл!

ВТОРИ ГРАЖДАНИН

Като размислиш малко по-дълбоко,

не беше справедливо да умре!

ТРЕТИ ГРАЖДАНИН

Ще го замести някой дваж по-лош!

ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНИН

Не чухте ли? Короната отхвърлил!

Не може да е бил властолюбив!

ПЪРВИ ГРАЖДАНИН

Ако е тъй, то някой ще пострада!

ВТОРИ ГРАЖДАНИН

Очите му са пламнали от плач!

ТРЕТИ ГРАЖДАНИН

По-честен в Рим от Марк Антоний няма!

ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНИН

Мълчете! Продължава да говори!

АНТОНИЙ

До вчера още думата на Цезар

раздвижваше земята. Днеска той

е сам недвижен и не се намира

един, най-долен, да го почете.

О, граждани, ако речех за бунт

да подстрекавам вашите сърца,

неправ бих бил към Брут, неправ към Касий,

а Брут и Касий — знаете го всички —

са доблестни мъже; как тъй ще сторя

неправда спрямо тях? По-скоро, да,

към мъртвия, към себе си, към вас

несправедлив ще съм, но не към тези

тъй доблестни мъже! На, аз намерих

във стаята на Цезар тоя свитък,

съдържащ завещание, скрепено

с печата на убития. Аз няма,

не бива да го прочета пред вас,

а ако знаехте какво там пише,

вий щяхте да обсипете с целувки

кървящите му рани, да топите

в кръвта му кърпите си и отнесли

за спомен някой косъм от мъртвеца,

да го записвате на първо място

в предсмъртната си воли

като наследствен дар за челядта си!…

ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНИН

Чети го, Марк Антоний! Да го чуем!

Да чуем завещанието!

ВСИЧКИ

Почвай!

Чети го! Да го чуем! Да го чуем!

АНТОНИЙ

Приятели любезни, потърпете!

Не е уместно да му давам гласност.

Не е добре да знаете как силно

обичаше ви Цезар. Вий не сте

дървета или камъни, а хора

и ако чуете какво съдържа

тоз пергамент, ще пламнете от ярост,

ще полудеете! Не, по-добре е

да не узнавате, че точно вие

сте негови наследници, защото

узнаете ли, всичко е възможно!

ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНИН

Чети го, Марк Антоний! Да го чуем!

Какво е завещал? Чети! Чети!

АНТОНИЙ

Не, имайте търпение! По-късно!

Увлякох се, че казах ви за него.

Боя се, че съм вече навредил

на тези доблестни мъже, които

заклаха Цезар. Да, боя се много!

ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНИН

Изменници — не доблестни мъже!

ВСИЧКИ

Чети! Чети!

ВТОРИ ГРАЖДАНИН

Негодници! Убийци!

Да чуем завещанието! Почвай!

АНТОНИЙ

Заставяте ме, значи, непременно

да ви го прочета? Добре тогава.

Ковчега обкръжете в плътен обръч,

да ви покажа първо оня, който

подписа го. Да сляза ли сред вас?

Ще разрешите ли?

ВСИЧКИ

Да, слез!

ВТОРИ ГРАЖДАНИН

Ела!

Антоний слиза от трибуната.

ТРЕТИ ГРАЖДАНИН

Да! Разрешаваме!

ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНИН

Във кръг! Във кръг!

ПЪРВИ ГРАЖДАНИН

Не блъскайте ковчега! Отдръпни се!

ВСИЧКИ

Не се натискайте! Назад! Назад!