Уилям Шекспир - Том 3.Трагедии

Заклевам ви се, принце!

МАРЦЕЛ

И аз също

кълна се, господарю!

ХАМЛЕТ

Тук, над меча!

МАРЦЕЛ

Но, господарю, вече се заклехме!

ХАМЛЕТ

Над меча!

ПРИЗРАКЪТ (изпод земята)

Закълнете се!

ХАМЛЕТ

Ха-ха!

Харесваш ми! Добър гласец извади!

Дочухте ли го нашия юнак

от избата? Е, хайде, дайте клетва!

ХОРАЦИО

Кажете вий каква да бъде, принце!

ХАМЛЕТ

„Ни дума за видяното от нас.“

Над меча!

Двамата полагат мълчалива клетва с ръце на меча.

ПРИЗРАКЪТ (изпод земята, другаде)

Закълнете се!

ХАМЛЕТ

Тъй, значи:

„Hic et ubikue“ 119 119 „Hic et ubigue“ (лат.) — „Тук и навсякъде“. Съгласно средновековното поверие духовете могли да се появяват едновременно на много места. — тук и вред? Той иска

да се преместим. Господа, елате!

„Ни думица за чутото от нас!“

Над меча!

Двамата поставят ръце на меча.

ПРИЗРАКЪТ (изпод земята, другаде)

Закълнете си!

ХАМЛЕТ

Отлично!

Я гледай го ти, стария му кърт!

Как бърже ровел! Славен рудокоп!

Да се преместим пак!

ХОРАЦИО

О, небеса!

Туй всичко е невероятно странно!

ХАМЛЕТ

И тъкмо затова го приеми,

тъй както странник се приема в къщи.

Да, има по земята и небето

неща, Хорацио, които нашта

нещастна философия не е

дори сънувала! Но трети път

на трето място, тук, се закълнете,

че колкото и необикновено

да се държа — защото може би

във бъдеще ще сметна за уместно

да разигравам роля на чудак, —

че няма никога при среща с мене,

усмихвайки се, скръстили ръце,

с намигания или недомлъвки

като „Е, да…“ или „Ако речем да…“,

или „То, тез неща…“, или „Хм, хм…“

изобщо с най-нищожен намек няма

да издадете, че ви е известно

за мене нещо. Туй се закълнете

и божията милост да ви пази

във нужда!

Двамата поставят ръце на меча.

ПРИЗРАКЪТ (изпод земята, другаде)

Закълнете се!

ХАМЛЕТ

Смири се,

смири се вече, неспокоен дух!…

Сега прощавайте! Благодаря ви!

И туй, с което бедният ви Хамлет

би могъл да докаже обичта си

към вас, приятели, не ще ви липсва,

със божа помощ. Време е да влезем.

И моля ви отново: пръст на устни!

Векът е разглобен. О, дял проклет:

да си роден, за да го слагаш в ред!

Но да вървим, приятели!

Излизат.

Стая в дома на Полоний.

Влизат Полоний и Рейналдо.

ПОЛОНИЙ

И тъй, Рейналдо, дай му таз кесия

с това писмо.

РЕЙНАЛДО

Разбрано, господарю.

ПОЛОНИЙ

И няма да е зле преди това

оттук-оттам да разузнаеш малко

за начина му на живот.

РЕЙНАЛДО

Бях вече

намислил да го сторя, господарю.

ПОЛОНИЙ

И правилно. И правилно. Разпитай

за сънародниците ни в Париж,

къде и как и от какво живеят,

и кой с кого дружи, и щом от туй

насочено подпитване излезе,

че знаят син ми, гледай да достигнеш

дотам, додето преките въпроси

не биха стигнали. Например казваш:

„Да, знам баща му и познавам тези,

с които е приятел, пък и с него

се знам донякъде…“, нали разбираш?

РЕЙНАЛДО

Напълно, господарю.

ПОЛОНИЙ

„Донякъде — тъй казваш. — Не добре.

Ако е този, за когото мисля,

то той е буен и си пада по…“

И тук му струпваш колкото си искаш

измислици. Но не от тез — внимавай!

които биха го опозорили,

а там такива, знаеш, леки буйства,

подхлъзвания, волности невинни,

познати и признати открай време

за вечни спътници на младостта.

РЕЙНАЛДО

Комар например?

ПОЛОНИЙ

Да, комар, гуляи,

кавги, дуели, улични девички —

и тях ти разрешавам.

РЕЙНАЛДО

Може би

това ще го очерни, господарю.

ПОЛОНИЙ

Зависи от подправката. Не бива

да лепнеш върху неговото име,

че е развратник! Дума да не става!

Ти тези грехове ще ги представиш

като прояви на свободен ум,

горещ характер, който иска свойто,

непрекипяла кръв — неща, присъщи

за възрастта му…

РЕЙНАЛДО

Да. Но, господарю…

ПОЛОНИЙ

Защо да правиш всичко туй, така ли?

РЕЙНАЛДО

Да, именно.

ПОЛОНИЙ

Хе, в туй е мойта хитрост,

защото, щом поопетниш сина ми —