Уилям Шекспир - Том 3.Трагедии

Хей, Пиндаре! Где си?

МЕСАЛА

Титиний, потърси го, а пък аз

ще срещна Брут, за да му пробода

слуха с таз вест. „Да пробода“ — защото

стрелите ядни, копията остри

ще бъдат по-добре дошли за него

от новината ми!

ТИТИНИЙ

Върви, Месала,

пък аз ще търся роба му в туй време.

Месала излиза.

Защо ме прати, благородни Касий?

Нима не срещнах твоите събратя?

Не ме ли увенчаха те с тез лаври,

за да ги дам след туй на тебе, Касий?

Не чу ли как ликуваха? Уви,

ти всичко изтълкувал си превратно!

Но чакай, приеми от мен венеца

на славата! Сам Брут ми нареди

да ти го дам и аз ще му изпълня

заповедта. Ела по-бързо, Бруте,

и виж добре ли съм почел Кай Касий!

Не се гневете, богове! Мой дълг е.

О, меч на Касий, римски ако си,

сърцето на Титиний потърси!

Умира.

Сигнал за тревога. Влизат Брут, Месала, Младият Катон, Стратон, Волумний и Луцилий.

БРУТ

Къде е тялото му? Покажи го!

МЕСАЛА

Там, ето го! Титиний го оплаква.

БРУТ

Но той е легнал възнак!

КАТОН

Той е мъртъв!

БРУТ

О, Юлий Цезар, ти могъщ си още!

Духът ти още броди помежду ни

и мечовете ни обръща силом

към нас самите!

КАТОН

Храбрият Титиний!

Виж само как е увенчал мъртвеца!

БРУТ

Дали двамина римляни ще има

на този свят, подобни на тез двама?

О, Касий, сетни римлянино, сбогом!

Не е възможно Рим да породи

на тебе равен! Братя, днес не мога

да му платя дълга си от сълзи…

Но ще намеря време, непременно

ще го намеря, Касий!… Наредете

да се изпрати тялото на Тасос,

защото погребението тук

би всяло смут сред нас. Катон, Луцилий,

елате да отидем на полето!

Вий, Флавий, Лабеон, войските стройте!

Часът е три. Преди да падне мрак,

във втори бой ще теглим жребий пак!

Излизат.

Другаде на бойното поле.

Сигнал за тревога. Влизат Брут, Месала, Младият Катон, Луцилий и Флавий.

БРУТ

Главите горе! Не губете смелост!

Излиза.

КАТОН

Кой пъзльо губи я? Напред след мен!

Извиквам гръмко името си: Чуйте!

Катон съм аз и син на Марк Катон!

Народолюбец и тираномразец!

Катон съм аз и син на Марк Катон!

Влизат войници.

Сражение.

ЛУЦИЛИЙ

Пък аз съм Брут! Самият той! Марк Брут!

Народолюбецът! Марк Брут! Насам!

Младият Катон пада.

Ти падна, млади, доблестни Катоне!

Като Титиний ти умря! Загина

със смърт, достойна за Катонов син!

ПЪРВИ ВОЙНИК

Предавай се или смъртта те чака!

ЛУЦИЛИЙ

Предавам се, за да не чака дълго!

В мен има доста, за да бързаш с нея —

сдобий се с чест, като убиеш Брут!

ПЪРВИ ВОЙНИК

Не ни е позволено!… Знатен пленник!

Влиза Антоний.

ВТОРИ ВОЙНИК

Кажете на Антоний: Брут е в плен!

ПЪРВИ ВОЙНИК

Той иде! Аз ще кажа! Господарю,

пленихме Брут! Марк Брут!

АНТОНИЙ

Къде е той?

ЛУЦИЛИЙ

На свобода, Антоний! В безопасност!

Така ли, мислиш, Брут ще се остави

да бъде хванат жив? О, тоз позор

дано докрай спестят му боговете!

Но даже да го хванеш, знай, че Брут

ще си остане Брут във всяко нещо!

АНТОНИЙ

Войнико, твоят пленник не е Брут,

но, вярвай ми, не е по-малко ценен.

Пази го и се дръж любезно с него —

с такива хора бих желал да имам

приятелство, а не вражда… Узнайте

каква съдба постигнала е Брут

и донесете новини за всичко

на двама ни с Октавий! Аз ще бъда

в палатката му.

Излизат.

Другаде на бойното поле.

Влизат Брут, Дарданий, Клит Стратон и Волумний.

БРУТ

Елате тук, приятели последни,

да си отдъхнем между тез скали!

КЛИТ

Статилий даде с факлата си знака,

но никакъв го няма. Или в плен е,

или убит!

БРУТ

Убит ще е навярно…

„Убит“, „убивам“ — чести думи днес!…

Послушай, Клите!…

Шепне.

КЛИТ

Кой? Аз? Не, не! За нищо на света!

БРУТ

Тогаз мълчи!

КЛИТ

Аз себе си по-скоро!…

БРУТ

Дарданий, чувай!

Шепне.

ДАРДАНИЙ

Аз да го направя?

КЛИТ

Дарданий!

ДАРДАНИЙ

Клите!

КЛИТ

За какво те моли?

ДАРДАНИЙ

Да го убия. Гледай как е мрачен!…