Уилям Шекспир - Том 3.Трагедии

КАСИЙ

Завинаги, завинаги, мой Бруте!

Ако се срещнем — да, ще се усмихнем;

ако ли не — добре сме се простили.

БРУТ

Тогаз напред! Защо не знаем края

на тоя ден, преди да е дошъл!

Но стига ни все пак, че той ще дойде

и всичко ще узнаем. Да вървим!

Излизат.

На бойното поле.

Сигнал за тревога. Влизат Брут и Месала.

БРУТ

Лети, лети и отнеси, Месала,

това до легионите отсреща!

Веднага да нападнат! Забелязвам,

че липсва дух в крилото на Октавий.

Една атака ще го разгроми.

Лети, лети, Месала! Да започват!

Излизат.

Другаде на бойното поле.

Сигнали за тревога. Влизат Касий и Титиний.

КАСИЙ

Титиний, виж мерзавците как бягат!

Сам станах враг на своята войска!

Тоз пъзльо-знаменосец беше хукнал,

но аз убих го и му взех това!

ТИТИНИЙ

О, Касий, Брут избърза със сигнала!

Надмощие усетил над Октавий,

той много се увлече и сега

войската му удари го на плячка,

а нас Антоний ни е стегнал в обръч!

Влиза Пиндар.

ПИНДАР

О, господарю, бягайте! По-бързо!

Антоний е сред вашите палатки!

Отдалечете се! Не стойте тук!

КАСИЙ

И тъй сме доста надалеч от тях.

Я виж, Титиний, те ли са, които

горят ей там?

ТИТИНИЙ

Да, те са! Точно те са!

КАСИЙ

Титиний, скъпи, ако си приятел,

скокни на коня си и не измъквай

от него шпори, докато не си

отишъл до онези там войници

и — върнал се — не си ми съобщил

дали са наши, или не. Лети!

ТИТИНИЙ

Ще се завърна тук, по-бърз от мисъл!

Излиза.

КАСИЙ

А ти, Пиндаре, се качи на хълма

и вместо мене — слабо виждам, знаеш —

следи Титиний и ми казвай всичко,

което забележиш в равнината!

Пиндар излиза.

На този ден съм вдишал пръв път въздух.

Оста на времето се завъртя

и гдето съм започнал, там завършвам.

Животът ми измина своя кръг…

Е? Казвай!

ПИНДАР (нейде отгоре)

Господарю!

КАСИЙ

Какво има?

ПИНДАР (нейде отгоре)

Титиний виждам, заобиколен

от конници, препускащи към него!

И той препуска! Стигнаха го! Ето!

Спешиха се! Той скочи на земята!

Пленен е!

Викове.

Чуйте ги! Крещят от радост!

КАСИЙ

Слез долу! Стига толкова си гледал!

О, аз, страхливец, който жив останах

да видя своя пръв приятел хванат

пред моите очи!

Влиза Пиндар.

Ела насам! Във Партия 112 112 Партия — древно название на североизточната част на днешното иранско плато, така наречена по името на партите — народ, с който римляните водили дълги войни през I в.пр.н.е. плених те

и ти дарих живота срещу клетва,

каквото ти поискам, да го сториш.

Сега настъпи час да я изпълниш:

бъди свободен и със този меч,

пронизал вътрешностите на Цезар,

бръкни в гръдта ми! Не, не възразявай!

Стисни го и лице щом скрия, тъй,

забий го в мен!… О, Цезар, отмъстен си,

и то със меча, който те срази!

Умира.

ПИНДАР

Свободен съм, но бих останал роб,

ако от мен зависеше! О, Касий,

Пиндар поема път към чужди край,

където Рим лицето му не знай.

Излиза.

Влизат Титиний и Месала.

МЕСАЛА

Наравно сме: войската на Октавий

бе пръсната от храбрия ни Брут,

тъй както легионите на Касий —

от Марк Антоний.

ТИТИНИЙ

Касий ще се радва

да чуе тази твоя новина.

МЕСАЛА

Къде е той?

ТИТИНИЙ

Оставих го отчаян

ей тук на хълма с роба му Пиндар.

МЕСАЛА

А кой е този, който там лежи?

ТИТИНИЙ

Не знам. Изглежда мъртъв!… О, сърце!

МЕСАЛА

Не е ли Касий туй?

ТИТИНИЙ

Не е, Месала.

Туй беше Касий! Касий ни напусна!

О, слънчев диск на запад, като тебе

залезе в кърви и лъчът на Касий!

Потъна в мрака слънцето на Рим!

Денят ни свърши. Плъпвайте с нощта,

опасности и вредоносни пари!

Делата ни приключиха… Уби го

неверието в туй, че ще успея!

МЕСАЛА

Неверието в общия успех —

уви — уби го!… Грешко, грозна дъще

на меланхолията, ах, защо

преиначаваш гибелно нещата

за впечатлителните умове?

О, грешко, бързо зачната, ти нивга

до раждане щастливо не достигаш,

а умъртвяваш лоното, което

те е понесло!

ТИТИНИЙ