Уилям Шекспир - Том 3.Трагедии

ЛУЦИЙ

Ако е вам угодно, господарю.

БРУТ

Угодно ми е. Много те измъчвам,

а ти ме слушаш.

ЛУЦИЙ

Длъжност, господарю.

БРУТ

Но моя длъжност е да те щадя,

а крехката ти възраст иска сън.

ЛУЦИЙ

Аз спах до преди малко, господарю.

БРУТ

Не си сгрешил и пак ще спиш след малко.

Аз няма да те бавя. И ще бъда

добър към теб ако остана жив.

Музика и песен.

Какъв приспивен звук! О, сън без жалост,

нима докосваш със оловен жезъл 109 109 „… докосваш със оловен жезъл…“ — образ, взет от Шекспировото съвремие: с жезъла си стражите са докосвали гражданите при арестуването.

и вкарваш във затвора си детето,

което свири музика за теб?…

Хитрецо малък, лека нощ! Почивай!

Не искам да те будя, но така

ще счупиш цитрата си, ако клюмнеш.

Дай, дай я тука! Лека нощ, добричко!…

Навярно съм прегънал листа, дето

бях стигнал снощи. Ей го. Да, това е.

Влиза духът на Цезар.

Как зле гори свещта!… Ха!… Кой е туй?

Болнавото ми зрение навярно

е породило този страшен призрак!…

Към мене иде!… Стой!… Какво си ти —

бог, ангел, дявол, — та кръвта ми смръзваш

и караш космите ми да настръхват?

Кажи ми, кой си?

ДУХЪТ

Лошият ти гений!

БРУТ

Защо дошъл си тук?

ДУХЪТ

За да ти кажа,

че скоро ще се видим при Филипи.

БРУТ

Добре, до скоро виждане тогава!

ДУХЪТ

И при Филипи!

БРУТ

Щом си рекъл — там!

Духът излиза.

Когато се съвзех, изчезна в миг!

Зъл дух, бих искал да говорим още…

Вароне! Луций! Ставайте! Хей, Клавдий!

ЛУЦИЙ

… От струните е само, господарю!

Фалшиви са.

БРУТ

За музиката мисли.

Хей, Луций, събуди се!

ЛУЦИЙ

Господарю?

БРУТ

Сънуваше ли, та така извика?

ЛУЦИЙ

Не помня да съм викал, господарю.

БРУТ

И още как извика! Е, кажи,

видя ли нещо?

ЛУЦИЙ

Нищо, господарю.

БРУТ

Тогава спи!… Хей, Клавдий, събуди се!…

Ти, ставай!

ВАРОН

Господарю?

КЛАВДИЙ

Господарю?

БРУТ

Защо така крещяхте във съня си?

ДВАМАТА

Кой, ний ли?

БРУТ

Вий! Видели ли сте нещо?

ВАРОН

Аз — нищо!

КЛАВДИЙ

И аз нищо, господарю!

БРУТ

Вървете, поздравете брат ми Касий

и му кажете да поеме първи

със легионите си. Ний ще тръгнем

подире му.

ДВАМАТА

Разбрано, господарю!

Излизат.

Равнина край Филипи.

Влизат Октавий, Антоний и войската им.

ОКТАВИЙ

Надеждите ни сбъдват се, Антоний.

Ти казваше, че няма да се спуснат,

а ще ни чакат в планините горе,

пък стана инак: ето ги, че идат,

решени да ни срещнат при Филипи,

преди да ги принудим към това.

АНТОНИЙ

Хе, аз съм им в душите и ги знам:

те щяха да са радостни да бъдат

сега на друго място, а се спускат

с пъзлива храброст, за да ни излъжат,

че нямат страх. Но туй е само показ!

Влиза Пратеник.

ПРАТЕНИКЪТ

Началници, гответе са за бой!

Врагът настъпва шумно и надменно.

Багряното му знаме се развява

и трябва незабавно да се действа!

АНТОНИЙ

Октавий, ти с войската си поемай

по лявата страна на равнината!…

ОКТАВИЙ

Не, аз ще взема вдясно. Ти — отляво.

АНТОНИЙ

Намерил си кога да спориш с мене!

ОКТАВИЙ

Не споря с тебе, но ще го направя.

Войската тръгва.

Барабанен бой. Влизат Брут, Касий и войската им, Луцилий, Титиний, Месала и други.

БРУТ

Желаят преговори. Ей ги, спряха.

КАСИЙ

Титиний, спри войската! Ще говорим.

ОКТАВИЙ

Антоний, да дадем ли знак за бой?

АНТОНИЙ

Не, Цезар, да изчакаме да почнат.

Ела със мен! Те искат да говорят!

ОКТАВИЙ

И никой да не мърда без сигнал!

БРУТ

„Разменяй преди ударите думи!“ —

нали тъй беше, римляни?

ОКТАВИЙ

Да, тъй,

но не че думите са ни по-мили,

тъй както са за вас!

БРУТ

Добрата дума

е по-добра, Октавий, от лош удар!

АНТОНИЙ

Ти лоши удари като нанасяш,

говориш добри думи. Кой прониза

сърцето Цезарово със вика:

„Живот и здраве, Цезар!“?