Уилям Шекспир - Том 3.Трагедии

КАСИЙ

И Цицерон?

МЕСАЛА

Да, Цицерон. И той!

Бил включен в списъка със всички други.

Получи ли 108 108 „Получи ли… и т.н.“ — Този пасаж до „… но тъй не бих понесъл толкоз скръб“ включително се счита за „стоически“ вариант на предшестващия го диалог около съобщението за смъртта на Порция. Навярно единият от двата варианта е бил предпочетен от Шекспир, но случайно и двата са се оказали в текста. писмо от къщи, Бруте?

БРУТ

Не съм, Месала.

МЕСАЛА

А друг да ти е писал за жена ти?

БРУТ

Не, никой друг. Месала.

МЕСАЛА

Че как може!

БРУТ

Кое как може? Да не би да има

за нея нещо в твоите писма?

МЕСАЛА

Не, нищо, Бруте.

БРУТ

Направо, като римлянин, кажи ми!

МЕСАЛА

Тогава като римлянин ме чуй:

жена ти е загинала, при туй

по страшен начин!

БРУТ

Порция, прощавай!

Човек е смъртен, драги. В мисълта,

че щеше да умре все някой ден,

намирам сила днес да го изтрая.

МЕСАЛА

Тъй длъжни са великите мъже

да носят своите велики мъки!

КАСИЙ

И аз на думи съм за твърдостта,

но тъй не бих понесъл толкоз скръб!

БРУТ

Е, живите на работа! Кажете,

да тръгнем ли веднага към Филипи?

КАСИЙ

Аз мисля — не.

БРУТ

Защо?

КАСИЙ

Затуй, защото

е по-добре за нас, ако врагът

не знае де сме. В търсенето той

ще хвърли средства и загуби сили,

а ний, стоейки тук, ще си отдъхнем,

за да го срещнем бодри и подвижни.

БРУТ

Добрият довод трябва да отстъпи

пред по-добрия: местният народ,

живеещ между Сардис и Филипи,

ни мрази зарад данъка, със който

обложихме го. Мине ли през него,

врагът ще се попълни с нови сили,

набрани там, и в битката ще бъде

могъщ и с бодър дух — една възможност,

която ние ще му пресечем,

ако го срещнем още при Филипи,

преди да встъпи в техните земи.

КАСИЙ

Но, братко…

БРУТ

Извинявай!… Освен туй

вземи предвид, че вече сме извлекли

възможното от своите съюзи,

съставът на войската е попълнен,

духът ни — зрял. Оттук ний можем само

да спадаме, а нашият противник,

напротив, се засилва всеки ден.

Във плаването на живота има

момент на прилив, който — щом го хванем —

понася ни към слава, а — пропуснат —

оставя ни за цял живот със кил,

заседнал в плитчини и злополуки.

В такова пълноводие сме днес.

Да вдигнем котва, за да не загубим

товара си!

КАСИЙ

По твоему да бъде!

Решено — ще ги срещнем при Филипи!

БРУТ

Дорде беседвахме, нощта напредна.

На естеството да се покорим

и да залъжем своята природа

със кратък сън. Да има нещо друго?

КАСИЙ

Не, нищо. Лека нощ. Пред изгрев-слънце

ще сме поели.

Влиза Луций.

БРУТ

Робата ми, Луций!

Месала, сбогом! Лека нощ, Титиний!

Достойни, скъпи Касий, лека нощ

и благотворен отдих!

КАСИЙ

Скъпи братко,

невесело започна тази нощ.

Дано не се разлъчват нивга вече

душите ни, мой Бруте!

Влиза Луций, носещ робата.

БРУТ

В ред е всичко.

КАСИЙ

Тогава лека нощ, водачо наш!

БРУТ

На тебе също лека, братко мой!

ТИТИНИЙи МЕСАЛА

До утре сутрин, Бруте! Лека нощ!

БРУТ

Довиждане на всички ви!

Излизат всички освен Брут и Луций.

Момченце,

дай робата ми! Цитрата ти де е?

ЛУЦИЙ

В палатката, ей тук.

БРУТ

Защо си сънен?

Не те упреквам. Знам, не си доспиваш.

Извикай Клавдий и Варон! Бих искал

да спят в палатката.

ЛУЦИЙ

Вароне! Клавдий!

Влизат Варон и Клавдий.

ВАРОН

На ваши заповеди, господарю!

БРУТ

Легнете на възглавките и спете!

След малко може би ще ви изпратя

до брат ми Касий.

ВАРОН

Ако разрешите,

додето ни извикате, ще бдим.

БРУТ

Не, не, приятели! Легнете! Хайде!

След малко може да ми хрумне друго.

Варон и Клавдий лягат.

Я, гледай, Луций! Книгата, която

днес толкоз търсих! Мушнал съм я в джоба

на робата си.

ЛУЦИЙ

Аз нали ви казах —

на мен не сте я давал.

БРУТ

Извинявай,

разсеян съм тез дни. Дали могъл би

да удържиш клепачи натежали

и да докоснеш струните за мен?