Джеймс Ролинс - Амазония

Ана го стисна за ръката. Той разбра безмълвния й въпрос. Дали ни изостави?

И Коуве си зададе този въпрос, но след малко забеляза Дакий. Бе приклекнал от другата страна на пътеката. Ана и професорът го виждаха, но четиримата наемници нямаше как да го забележат.

Дакий безшумно се прилепи към земята и се прицели нагоре с малкия лък, който си бе набавил. Показа на Коуве накъде е насочил стрелата си. След това му посочи наемниците. Коуве в отговор кимна и даде знак на Ана да приготви оръжието си. Тя погледна нагоре, а после, към него, и също с кимване потвърди, че го е разбрала.

Коуве даде знак на Дакий.

Индианецът опъна лъка и пусна стрелата. Чу се как прошумоля, когато премина през короната на дървото. Наемниците започнаха да се оглеждат и стиснаха оръжието си.

Коуве не им обърна внимание. Гледаше нагоре. Високо в клоните се виждаха развалините на жилище. Наемниците обаче не бяха успели да забележат едно от хитрите изобретения на бан-али, примитивния асансьор. Стрелата на Дакий сряза въжето, на което бе закачена противотежест, огромно парче гранит. Камъкът полетя право върху наемниците.

Един от тях погледна нагоре и успя да го зърне в последния миг. Бе смазан обаче моментално.

Коуве и Ана вече бяха излезли от укритието си. Стреляха от упор върху останалите трима, като ги улучиха в гърдите, ръцете и корема. Наемниците се свлякоха на земята. Дакий като стрела отиде при тях и преряза с обсидианов нож гърлата на тези, които все още шаваха. Направи го бързо и делово.

Коуве леко разтърси Ана, която бе пребледняла от случилото се.

— Трябва да отидем при другите.

09:05 ч.

Застанал на площадката в края на прохода, Луи можеше да наблюдава цялата долина. На врата му висеше бинокъл. Джунглата в затворената долина бе изпълнена с дима на безброй пожари и сигнални ракети. Само за час екипът му бе успял да обкръжи селото и сега бавно се придвижваше към центъра му, където го очакваше неговата награда и плячка. Брайл, назначен за негов помощник след изчезването на Жак, се обади. Следотърсачът се бе надвесил над карта и задраскваше различни места с кръстчета, след като изслушваше рапортите по радиото.

— Обръчът е стегнат, господин докторе. Сега остава само да прочистим местността.

Луи усещаше, че немецът очакваше с нетърпение да прибере своя дял от плячката. — А рейнджърите? Американците? — Изтикани са към центъра, както заповядахте.

— Чудесно — похвали го Луи и отмести поглед към любовницата си. Цуи бе гола и въоръжена единствено с малка тръбичка за изстрелване на отровни стрели. Между гърдите и висеше сбръчканата смалена глава на ефрейтор Де Мартини. Бе окачена на шията и заедно с неговите бронзови знаци за установяване на самоличността.

— Време е да се включим в празненството — обяви Луи и вдигна двата си чипоноси автомата „Мини-Узи“. Почувства как му придават сила. — Струва ми се, че настъпи часът да се запозная с Натан Ранд.

09:12 ч.

— Ти се погрижи за брат си и за шамана — каза Натан, разбирайки, че не разполагаха с време. — Аз ще потърся Дзейн.

— Нямаш оръжие — предупреди го Кели, коленичила до; шамана. С помощта на Натан бе настанила индианеца в една люлка и му бе направила инжекция с морфин, за да потисне болката. Раните в корема бяха най-болезнени. Тъй като в момента не разполагаше с други инструменти, намаза входната и изходната рана с мъзга от дървото. — Какво ще му сториш, ако го хванеш?

Натан почувства болка в корема си, не по-слаба от причинената огнестрелна рана.

— Този човек първо предаде баща ми, а сега извърши предателство спрямо нас — изля гнева си той. Всъщност искаше само едно: отмъщение.

— Какво си намислил? — обади се Франк от люлката.

— Още не знам — отговори Натан и се запъти към изхода. Експлозиите бяха престанали, но се чуваха откъслечни изстрели. Колкото по-разредени ставаха изстрелите, толкова по-ясно ставаше на Натан, че е започнало изтреблението на населението. Такава щеше да бъде и собствената им съдба, ако не предприемеха нещо. Какво обаче?

Започна да се спуска по тунела. В началото, предпазливо, после, по-бързо. Какво изобразяваше знакът на бан-али? Спираловидния тунел или както Кели предположи, модел на мутагенната белтъчина, на приона? Ако символизираше тунела в дървото, какво означаваха извивките в краищата? Ако едната бе болничното помещение, какво символизираше другата? Какво означаваха сините отпечатъци от длани? Натан си спомни за многото такива отпечатъци, които украсяваха стените на пространството при входа. Какъв можеше да бъде смисълът на всички тези знаци?