Нора Робъртс - Далеч на север

Взе една и покани с жест заместниците си да го последват, преди да я захапе.

— Първо, резултатите от разпита на свидетелите.

— Пиер Летрек мисли, че е чул нещо, подобно на изстрел. — Ото извади бележника си и започна да прелиства страниците му. — Гледал филм по кабелната. Отначало каза, че бил „Английският пациент“, а аз му отвърнах: „Пиер, не ми пробутвай тия глупости, ти никога не гледаш такива филми.“ После ми вика: „Откъде, по дяволите, знаеш какво гледам, когато съм сам вкъщи, Ото?“ А аз му рекох…

Карай по същество, Ото.

Ото се намръщи и вдигна поглед от бележника.

— Опитвах се да бъда точен. След обстоен разпит ми призна, че гледал някакъв порнофилм, наречен „Извънземни блондинки“. Смята, че е свършил някъде около полунощ. Той бил в тоалетната и… се облекчавал — бързо добави той след продължителното покашляне на Пийч. — Чул нещо, което му заприличало на изстрел, и тъй като е любопитен по природа, погледнал през прозореца. Не видял никого, но забелязал колата на Макс — на покойния — паркирана зад редакцията. После си довършил работата и си легнал.

— И смята, че е било някъде около полунощ?

— Шерифе? — Питър вдигна ръка. — Проверих в програмата. Филмът е свършил в 24,15. Според показанията на Летрек, той отишъл в тоалетната веднага след това и почти моментално чул изстрела.

— Забелязал ли е нещо друго? Някаква друга кола?

— Не, сър. Ото го накара да разкаже всичко няколко пъти, но това беше.

— Някой друг да е чул или видял нещо?

— Дженифър Уелч мисли, че може би е чула. — Ото отново прелисти бележника. — Двамата със съпруга й Лари спели и тя смята, че може би се е събудила от някакъв шум. Дженифър има осеммесечно бебе и казва, че спи много леко. Веднага щом се събудила, то започнало да плаче, така че не знае със сигурност дали бебето или някакъв друг шум са я събудили. Но времето съвпада с посоченото от Пиер. Жената погледнала часовника, когато отишла да види бебето, и било около 24,20.

— Къде се намират къщите им спрямо кабинета на Макс в „Лунатик“? — Нейт взе черната дъска, която си беше купил от „На ъгъла“, и я окачи на стената. — Нарисувай ми го, Ото.

— Аз ще го направя. — Пийч скочи на крака. — Никой от тези двамата не може да рисува.

— Благодаря, Пийч. — Нейт погледна отново към заместниците си. — Само тези двамата ли са чули нещо?

— Само те — потвърди Ото. — Ханс Финкъл каза, че кучето му се разлаяло по някое време през нощта, но той просто го замерил с ботуша си и не видял колко е часът. Факт е, че повечето хора не биха обърнали внимание, ако чуят изстрел.

— Знае ли някой от вас Макс да се е карал напоследък с някого?

Когато му отговориха отрицателно, Нейт погледна към черната дъска и видя, че Пийч беше приела думите му буквално. Вместо да направи диаграма, тя скицираше здания и Дървета. Бе нарисувала дори планините.

— Нейт? — Ото се размърда на стола си. — Не че критикувам, но ми се струва, че вдигаме прекалено голяма врява за едно самоубийство, особено след като щатските полицаи взеха тялото и ще поемат случая.

— Може би. — Нейт отвори една папка. — Онова, което ще ни кажа, трябва да си остане в тази стая. Ясно ли е? Това беше на екрана на компютъра на Макс. — Прочитането на бележката бе последвано от изненадано мълчание. — Нещо да кажете?

— Нещо не е наред — тихо каза Пийч, още стискайки тебешира. — Знам, че съм само секретарка, но определено не ми се струва наред.

— Защо?

— Изобщо не мога да си представя Макс да нарани някого. А и доколкото си спомням, той се възхищаваше от Пат, смяташе го за нещо като герой.

— Така ли? Всички, с които говорих, ми казаха, че едва се познавали.

— Вярно е, не казвам, че са били близки приятели, но беше лесно да харесаш Пат. Изглеждаше добре и умееше да бъде много чаровен, когато поиска, а го искаше през повечето време. Свиреше на китара, караше мотор, изкачваше планини и когато му скимнеше, изчезваше с дни нанякъде. Най-привлекателната жена в града му топлеше леглото. Имаше чудесна дъщеричка, която го обожаваше.

Тя остави тебешира и отупа ръцете си.

— От нищо не му пукаше, а и го биваше да пише. Знам, че Макс го е поканил да работи за вестника — да пише приключенски истории. Кари ми каза. Тя и Макс точно бяха започнали да ходят сериозно и се притесняваше, че Пат ще му повлияе зле.

Когато Нейт й направи знак да продължи, Пийч се приближи до бюрото и си наля кафе.

— Бракът ми с третия ми съпруг беше на доизживяване, затова с Кари споделяхме доста по онова време. Все се тревожеше, че Пат може да накара Макс да се впусне в някоя лудост. Според нея Макс смятал Пат за олицетворение на духа на Аляска — да живееш както ти харесва и да пратиш системата по дяволите, ако се опитва да ти пречи.