Нора Робъртс - Далеч на север

— Но беше готова да повярваш, че е убил себе си.

— Защото е мъртъв! Защото всичко, което чух, сочи към това. Но убийство? Това са глупости.

— Ще се направят тестове, за да се удостовери, че е бил използван точно този пистолет. Ще се проверят отпечатъци, барутен нагар. Според мен резултатите ще покажат, че е било самоубийство, и официалното заключение ще бъде също такова, а разследването на убийството на Галоуей ще бъде приключено.

— Не мога да повярвам.

— Ще ти кажа още, че аз не съм убеден.

— Игнейшъс. — Тя притисна ръка до слепоочието си. — Объркваш ме.

— Колко удобно, нали? Бележка на компютъра? Всеки би могъл да натисне няколко клавиша. Вината го убива след толкова години? Че как така си живееше добре досега? Кари каза, че винаги й е оставял бележка на възглавницата, когато му хрумнело да отиде на работа през нощта или рано сутринта. И след като има такъв навик, защо не й е оставил бележка, когато е решил да се самоубие?

— Искаш да кажеш…

— Лесно е да извадиш пистолета от жабката, ако знаеш, че е там. Не е трудно да инсценираш самоубийство, ако го обмислиш добре и запазиш хладнокръвие.

— Мислиш, че… Господи, смяташ, че Макс е бил убит?

— Не съм казал това. Просто не съм убеден, че нещата са такива, каквито изглеждат. Затова, ако го обявят за самоубийство и закрият случая „Галоуей“, преди да ме убедят, ще продължа да разследвам. Ти ми плащаш, затова те уведомявам, че ще използвам служебно време, за да гоня Михаля.

Хоп го погледна, после шумно и продължително въздъхна.

— С какво мога да ти помогна?

Сержант Роланд Кобън имаше вид на солиден полицай с двадесет години стаж, разрешил много случаи. Беше около един и осемдесет висок, малко натежал около талията и с леки следи от умора около очите. Имаше късо подстригана светлоруса коса, лъснати до блясък ботуши и дъвка с аромат на череши в устата.

Беше довел двама души от екипа за предварителни огледи, които усърдно претърсваха кабинета на Макс за следи, докато Кобън изучаваше снимките, които Нейт беше направил.

— Кой е влизал тук, откакто беше открито тялото?

— Аз, градският лекар и един от заместниците ми. Преди да ги пусна вътре, направих снимките, очертах положението на тялото и събрах доказателствата. Всички бяха с ръкавици. Мястото е непокътнато, сержант.

Кобън погледна към мазните следи на килима до вратата. Нейт прилежно беше прибрал и сандвичите.

— Дотам ли е стигнала съпругата?

— Според нея и двама свидетели, да. И никой, освен мен, не е пипал нищо — само тялото.

Кобън изсумтя одобрително и погледна бележката на екрана.

— Ще вземем компютъра и доказателствата, които сте събрали. А сега да видим тялото.

Нейт го изведе отзад.

— Работили сте в отдел „Убийства“, нали?

— Да.

Кобън пъргаво се качи в джипа на Нейт.

— Това е добре. Чух, че сте изгубили партньора си.

— Така е.

— И сте били прострелян на две места.

— Още съм жив.

Сержантът прилежно закопча колана.

— През последната година в Балтимор сте отсъствали доста по здравословни причини.

Нейт го погледна спокойно.

— Но сега не съм в отпуск по здравословни причини.

— Лейтенантът ви казва, че сте добър полицай, но сте по-загубили част от самоувереността си, след като са убили партньора ви. Върнали сте значката миналата есен и сте прекъснали сеансите с психиатъра.

Нейт спря пред вратата на клиниката.

— Някога губили ли сте партньор?

— Не. — Кобън замълча за миг. — Но изгубих двама приятели по подобен начин. Просто се опитвам да ви преценя, шериф Бърк. Полицай от големия град с вашия опит може би ще се ядоса, ако се наложи да предаде такъв случай на щатските власти.

— Може би. А един щатски полицай може да не познава този град така добре, както началника на полицията му.

— Не сте отдавна шериф тук. — Той излезе от колата. — Възможно е и двамата да сме прави. Засега успяваме да скрием от пресата името на Ледения човек — онези хиени само това чакат.

— Винаги е така.

— Но това ще се промени, когато екипът свали тялото. Ще бъде голяма сензация, шериф Бърк. От онези, които представляват интерес дори за националните медии. А сега сте открили тялото на човек, който твърди, че е убиецът на Галоуей. Това прави новината още по-голяма. Колкото по-бързо и с по-малко шум приключим случая, толкова по-добре ще е за всички.

Нейт стоеше от другата страна на колата.

— Да не би да смятате, че ще отида в пресата, за да направя реклама на себе си и на града?