Нора Робъртс - Далеч на север

Влезе вътре, вървейки покрай стените, наблюдавайки кървавите пръски по стола, по екрана на компютъра, по клавиатурата. И локвичката от раната върху бюрото, която се беше стекла на пода, преди смъртта да спре кръвообращението

Има барутен нагар, отбеляза той. Дулото на пистолета вероятно е било насочено право към слепоочието. Няма изходяща рана. И въпреки думите на Джим, лицето не беше повредено много. Куршумът беше оставил сравнително малка дупка, преди да проникне в мозъка.

Вероятно беше умрял, още преди главата му да докосне бюрото.

Забелязвайки проблясващия скрийнсейвър, Нейт извади химикалка от джоба си и се приближи достатъчно, за да докосне мишката.

На екрана се появи документ.

Докато го четеше, очите му се присвиха и се насочиха към тялото на мъжа, признал, че е убил Патрик Галоуей.

Върна се до вратата и направи знак на Ото, който се появи забързан на входа, да почака. Отиде при Кари и клекна като Джон.

— Кари.

— Макс. Макс. — Тя вдигна зачервените си, ужасени очи към него. — Макс е мъртъв. Някой…

— Знам. Много съжалявам. — Взе ръцете й в своите. — Аз ще се погрижа за всичко. Искам да отидеш в участъка и да ме чакаш там.

— Но Макс, не мога да оставя Макс.

— Можеш да го оставиш с мен. Аз имам грижата за него. Джон ще ти помогне да се облечеш и заедно с Ото ще те заведат там. Ще свърша тук колкото се може по-бързо. Затова иди в участъка и ме изчакай.

Тя гледаше с празен поглед, все още в шок.

— Да те изчакам.

— Точно така. — Щеше да изпълни нарежданията му. Шокът и ужасът щяха да я направят покорна за известно време. — Ото?

Стана и отново отиде към кабинета.

— Мили Боже — прошепна Ото.

— Искам да отведеш и двамата оттук. Джим още ли е там?

— Да. — Едрият мъж шумно преглътна. — Божичко, шефе.

— Задръж ги там, и то разделени. Нека Пийч се погрижи за Кари. Обади се на Питър и му кажи да дойде направо тук.

— Аз съм тук. Питър може да отиде в участъка, докато…

— Искам ти да вземеш показанията им. Ще се справиш по-добре от него. Започни от Джим. Искам и докторът да дойде тук. Обади се на Кен и му кажи да дойде веднага. Искам да присъства. Не бива да допускаме никакви грешки и не желая никой да разбере, докато не обезопасим местопрестъплението и не запишем показанията. Използвай магнетофона. Отбележи датата и часа и допълнително си води бележки. Задръж всички там поотделно, докато се върна. Разбра ли ме?

— Да. — Ото избърса устата си. — Защо, по дяволите, би се самоубил Макс? Това е, нали? Самоубийство?

— Да обработим местопрестъплението и да свалим показанията, Ото. Всичко по реда си.

Когато остана сам, взе фотоапарата, който Ото беше донесъл, за да заснеме кабинета. Изщрака единия филм, презареди и продължи с втория.

После извади тефтера си и записа подробностите. Отбеляза, че задната врата беше отключена, упомена марката и калибъра на пистолета, преписа точния текст на екрана. Направи груба скица на стаята, добавяйки положението на тялото, лампата, бутилката уиски и единствената чаша.

Сложи ръкавиците и точно миришеше шишето и чашата, когато на прага се появи Питър.

— Вземи лентата и я опъни пред двата входа.

— Дойдох възможно най-бързо. Ото каза… — Когато надникна вътре, гласът му пресекна.

Тъй като лицето му позеленя, Нейт рязко отсече:

— Тук не можеш да повръщаш. Ако ти се наложи, излез навън и вземи лентата с теб.

Питър се отдалечи, погледна съсредоточено към стената и шумно си пое въздух през устата.

— Ото каза, че Макс се е самоубил, но не мисля, че…

— Не сме сигурни в нищо. Знаем само, че Макс е мъртъв. В момента това е местопрестъпление и искам да го отцепим. Никой да не влиза вътре, освен доктора. Ясно?

— Да, сър. — Питър извади жълтата лента от кутията, която Ото беше оставил, и се запъти навън.

— Момчетата от щатската полиция ще искат да те вземат, Макс — промърмори Нейт. — За тях ще си като подарък, опакован с панделка. Може би наистина си го убил. Но аз не вярвам в панделките.

Излезе във външния офис и се обади на сержант Кобън, без да си сваля ръкавиците.

— Няма да оставя тялото тук, докато долетите от Анкъридж — предупреди той, след като разказа накратко случилото се. — Вече ме познавате. Знаете, че мога да се справя. Оградих местопрестъплението и го описах, сега чакам лекаря. Събирам доказателствата, след това ще накарам да преместят тялото в клиниката. Щом дойдете, всичко, което съм събрал, ще бъде на ваше разположение.

Когато докторът се приближи до вратата, той му махна да влезе.