Нора Робъртс - Далеч на север

— Ами отваряш пликчето, което си купил от магазина, и го изсипваш в купата.

— Май не обичаш да стоиш в кухнята, а?

— Не.

— Но на този етап от връзката ни, когато още ме желаеш, ще се научиш да режеш салата, без да мърмориш. Някога белил ли си морков? — попита, докато отиваше към хладилника.

— Да.

— Е, и това е нещо. — Струпа продуктите на плота и му подаде морков и белачка. — Давай.

Докато той белеше, Мег изми марулята.

— В някои култури жените режат косите си в знак на траур. Но аз не го направих за това. Той замина отдавна и бях свикнала с отсъствието му — по мой собствен начин. Но сега е друго.

— Убийството променя всичко.

— Повече от смъртта — съгласи се тя. — Смъртта е естествена. Да, неприятна е, защото никой не иска да умре, но това е цикъл и не можеш да я прескочиш.

Мег подсуши марулята. Дългите й пръсти с къси равни нокти се движеха бързо и сръчно.

— Можех да приема смъртта му, но няма да приема убийството. Затова ще притискам и щатските ченгета, и теб, докато не разбера истината. Това може да охлади мераците ти към мен, но това е положението.

— Не мисля. Отдавна не съм желал жена.

— Защо?

Той й показа моркова за оценка.

— Какво защо?

— Защо не си желал жена?

— Ами аз…

— Проблеми със секса ли?

Той премигна и успя да се засмее неловко.

— Исусе, на това му викам въпрос. Прекалено странен разговор по време на приготвяне на салата.

— Тогава да се върнем на марулята — предложи тя.

— Кой ги е откарал там? — попита Нейт.

— Какво?

— Имали са нужда от пилот, нали? Кой ги е откарал до базовия лагер или както го наричате?

— О! — Тя спря да реже и почука с ножа по дъската. — Ти си ченге, нали? Не знам и може би ще е трудно да разбера след толкова много време. Но се надявам с помощта на Джейкъб да успея.

— Който и да е бил, върнал е един човек по-малко, отколкото е оставил. Би трябвало да съобщи, но не го е направил. Защо?

— Всичко това трябва да се разбере тепърва. Добре. Поне имаме насока.

— Следователите ще задават въпроси в тази насока. Може би ще ти трябва малко време, за да се справиш с личните си проблеми.

— Говориш за битката за тялото и погребението, което Чарлийн планира. — Тя започна да реже една червена зелка на интересни фигурки. — Вече ми писна, затова от вчера не вдигам телефона. Да се караш за труп, ми се вижда прекалено глупаво. Особено след като тя няма представа дали семейството му изобщо ще възрази да бъде погребан тук.

— Познаваш ли ги?

Мег извади тенджера и я напълни с вода за спагетите.

— Да. Майка му ми се обади няколко пъти и когато предложи да ми плати пътуването, за да се запозная с тях. Бях достатъчно любопитна, за да отида. Бях на осемнадесет. Чарлийн побесня, което само изостри желанието ми.

След като тенджерата беше сложена на печката, тя разбърка соса, после се върна да довърши салатата.

— Свестни хора. Надути, сноби и не от онези, с които бих излизала или които биха ме търпели дълго край себе си. Но се държаха добре с мен. Дадоха ми пари, което определено спечели няколко точки.

Взе бутилката, допълни чашата си и я вдигна. После погледна въпросително Нейт.

— Не, имам си.

— Парите бяха достатъчни, за да си купя самолет на изплащане и тази къща, затова съм им благодарна.

Отпи замислено от виното си.

— Не мисля, че ще се борят с Чарлийн и ще настояват да го завлекат обратно на изток. Тя предпочита да мисли така, защото обича да ги мрази. Както те обичат да я пренебрегват. Така всички могат да изкарат баща ми нещо повече, отколкото всъщност беше.

Извади чинии и ги подаде на Нейт, за да ги отнесе на масата.

— Да мълчиш, част от техниката на разпит ли е?

— Може да бъде. Или пък го наричат „изслушване“.

— Има само един човек, когото познавам — е, с когото имам желание да прекарам повече време, — който умее да слуша като теб. Джейкъб. Това е хубаво и полезно качество. Баща ми понякога ме слушаше. Но си личеше как се разсейва, когато говорех прекалено дълго. Седеше докрай, но не ме чуваше. Джейкъб винаги ме изслушва. Както и да е — продължи тя след приглушена въздишка, — Патрик Галоуей не беше грижовен човек. Обичах го и към мен се опитваше да се държи добре. Но към родителите си не беше внимателен, макар че каквито и да са недостатъците им, те не са заслужили синът им да замине, без да им каже дума, точно преди осемнадесетия си рожден ден. Не беше внимателен и с Чарлийн, оставяше я да го издържа и сама да се разправя с повечето неприятни проблеми. Мисля, че тя го обичаше, което беше — или е — нейният кръст. Но не знам дали той я обичаше.