Нора Робъртс - Далеч на север

Искаше му се да се заеме със случая, но той не беше негов.

Нямаше да му позволят да огледа пещерата, нито да присъства на аутопсията, когато свалят тялото. Информацията, която щеше да получи, зависеше изцяло от благоволението на щатските следователи.

Може би, когато категорично идентифицираха тялото като Патрик Галоуей, щеше да има повече основания да разпитва. Но така или иначе, нямаше да участва в разследването на случая.

Изненада се, когато осъзна колко много му се иска да го включат. От години не беше се амбицирал така. Искаше да работи по този случай. Отчасти може би, защото беше свързан с Мег, но много повече заради снимките. Заради човека, когото беше видял на тях.

Замръзнал преди седемнадесет години. Запазен идеално заедно с жестоките подробности на смъртта си. Мъртвите говореха, стига да знаеш какво да търсиш.

Беше ли се борил? Изненадали ли са го? Познавал ли е убиеца си? Или убийците?

Защо беше мъртъв?

Когато почукаха на вратата на кабинета му, той прибра в чекмеджето папката, в която бе започнал да описва случая. Пийч подаде глава през вратата.

— Деб е хванала две деца да крадат от магазина. Питър е свободен. Да го изпратя ли да се оправя?

— Добре. Уведомете родителите и ги извикайте там. Какво са откраднали?

— Опитали се да измъкнат комикси, сладкиши и безалкохолни. Да им се неначудиш. Деб има орлов поглед. Току-що дойде Джейкъб Иту. Иска да поговори с теб, ако имаш време.

— Разбира се, нека влезе.

Нейт стана и отиде до кафе-машината. След час щеше да се мръкне, а и целият ден бе мрачен и влажен. Погледна през прозореца, откри Безименната и се загледа в нея, докато отпиваше от кафето си.

Обърна се, когато чу, че Джейкъб влиза. Мъжът притежаваше класическите черти на жителите на Северна Аляска — скулесто лице и тъмни, проницателни очи. Посребрената му коса бе сплетена на плитка. Ботушите Му бяха здрави, а дрехите — удобни за работа при този климат.

Нейт реши, че е към шестдесетгодишен, но здрав и жилав.

— Господин Иту. — С жест го покани да седне. — С какво мога да ви помогна?

— Патрик Галоуей ми беше приятел.

Нейт кимна.

— Искате ли кафе?

— Не, благодаря.

— Тялото още не е свалено, изследвано или разпознато със сигурност — каза Нейт иззад бюрото си. Това беше речта, подготвена за всички, които бяха идвали при него, бяха го срещнали на улицата или в „Хижата“ през изминалите няколко дни. — Щатската полиция пое разследването. Те ще уведомят най-близките му роднини официално, когато трупът бъде идентифициран.

— Мег не би могла да сбърка баща си.

— Съгласен съм.

— Не можете да оставите правосъдието на други.

Някога и той мислеше така. И точно това беше изпратило него и партньора му в онази ужасна алея в Балтимор.

— Случаят не е мой. Не е нито в моята юрисдикция, нито в моя район.

— Той беше един от нас, както и дъщеря му. Когато дойдохте, вие излязохте пред хората тук и обещахте, че ще изпълнявате задълженията си към тях.

— Така е. Ще го направя. Не се отказвам от думите си, но по този въпрос не мога да направя нищо.

Джейкъб пристъпи по-близо — единственото му движение, откакто бе влязъл в стаята.

— Преди сте се занимавали с убийства.

— Така е, но вече не съм в Балтимор. Видяхте ли се с Мег?

— Да. Тя е силна. Ще преодолее мъката си, няма да се остави тя да я завладее.

Както преодоля мен ли? — помисли си Нейт. Но този мъж с проницателни очи и безмилостно контролиран гняв не би могъл да знае какво става в душата му.

— Разкажете ми за Галоуей. С кого би тръгнал да изкачва онзи връх?

— С познати хора.

— Много ли?

— Зимното изкачване на Безименната трябва да се прави поне от трима. Той беше див и импулсивен, но не би тръгнал с по-малко. Не би се катерил с непознати. Или поне — само с непознати. — Джейкъб се усмихна леко. — Но той лесно печелеше приятели.

— А врагове?

— Човек, който има онова, което останалите желаят, си създава врагове.

— И какво имаше той?

— Красива жена. Умно дете. Непринудено поведение и липса на амбиции, които му позволяваха да прави каквото си иска — поне през повечето време.

— Да желаеш жената на друг мъж, често беше мотив за убийство от приятел.

— Чарлийн имаше ли връзка с някой друг?

— Не мисля.

— А той?

— Може би от време на време е преспивал с някоя жена, когато е бил далеч от дома си, както повечето мъже биха направили. А ако си е имал някоя в града, не го е споделил с мен.

— Не би било нужно да го прави — отвърна Нейт. — Сам щяхте да разберете.