Матю Райли - Плашилото

— Здравей, Одри — усмихна се Феърфакс.

— Здрасти, Дейв — срамежливо го поздрави тя. Други може би щяха да я нарекат семпла, но Феърфакс я намираше за хубавица.

— Нали се канеше да излизаш, Феърфакс? — високо се обади Хог. — Ей, докато си навън, що не вземеш две големи фрапета? Хайде, давай по-живо!

През ума на Феърфакс минаха милион хапливи отговори, но накрая той само въздъхна.

— Както кажеш, Уендъл.

— Ей! — излая Хог. — Ще ми викаш „сержант Хог“ или „господин сержант“, младежо. Не са ме ранили в Ирак, че да ми вика „Уендъл“ някакъв си пиклив безгръбначен компютърджия като тебе, Феърфакс. Щото когато дойде моментът, момче, да се изправиш и да погледнеш врага в очите — той самонадеяно се ухили на Одри, — кой искаш да държи пушката, ти или аз?

Феърфакс се изчерви.

— Предпочитам да си ти, Уендъл.

— Адски си прав.

И със засрамено кимване към Одри, Феърфакс напусна офиса.

Спешното отделение на болницата „Сейнт Джон“,

Арлингтън, САЩ

26 октомври, 07:15

Феърфакс влезе в спешното отделение на „Сейнт Джон“ и се запъти към регистратурата.

По това време на утрото цареше тишина. Петима души седяха отпуснати като зомбита в чакалнята.

— Здравейте, казвам се Дейвид Феърфакс. Търся доктор Томпсън Олифант.

Дежурната сестра мързеливо дъвчеше дъвка.

— Един момент. Доктор Олифант! Търсят ви!

От заградения със завеси участък с болнични легла се появи друга сестра.

— Шшт, Гленда. Той си легна отзад да подремне. Ще го доведа.

И изчезна по коридора в дъното.

В това време към регистратурата се приближи изключително висок чернокож мъж.

Имаше невероятно тъмна кожа и високо полегато чело, типично за първите обитатели на Южна Африка. Носеше огромни слънчеви очила като на Елвис и жълто-кафяв шлифер.

Зулуса.

— Добро утро — сковано поздрави той. — Търся доктор Томпсън Джефри Олифант, моля.

Феърфакс се опита да не поглежда ловеца на глави — опита се да не издава факта, че сърцето му бясно се е разтуптяло.

Чернокожият беше истински исполин — висок колкото професионален баскетболист. Темето на Феърфакс стигаше до брадичката му.

Дежурната сестра пукна балона на дъвката си.

— Майчице, тая сутрин старият Томи е адски търсен. Той е отзад, спи. Току-що отидоха да го повикат.

В този момент от дългия коридор с надпис „Забранено за външни лица“ се появи лекар със зачервени очи.

Бе възрастен, сивокос, с покрито с бръчки лице. Носеше бяла престилка и търкаше очите си преди да си сложи очилата.

— Доктор Олифант? — извика Зулуса.

— Да? — попита старият лекар.

Феърфакс пръв видя оръжието, което изникна изпод жълто-кафявия шлифер на Зулуса.

43–25, един от най-грозните автомати на света. Приличаше на узи, само че имаше още по-гаден вид — грозният близнак, — с дълъг пълнител с четирийсет патрона, щръкнал от пистолетната му ръкохватка.

Зулуса светкавично насочи оръжието, прицели се в Олифант и без да обръща внимание на поне седмината свидетели, натисна спусъка.

Застанал точно до огромния убиец, Феърфакс направи единственото, което му хрумна.

Замахна с дясната си ръка, блъсна автомата отстрани и прати първия откос в стената до главата на доктора.

На пода залегнаха хора.

Запищяха медицински сестри.

Олифант се хвърли на земята.

Зулуса удари Феърфакс с опакото на ръката си и го запрати към някаква санитарна количка.

После спокойно заобиколи регистратурата и влезе в служебния коридор към Олифант, протегнал автомата си напред.

Без да спира да стреля.

Сестри отскачаха от пътя му.

Олифант се вмъкна на четири крака в едно сервизно помещение. Куршумите вдигаха искри по дирите му.

Феърфакс лежеше сред пръснатите почистващи принадлежности от количката, върху която беше паднал. Видя пакет бял прах с надпис „ЦЕОЛИТ-ХЛОР — ПОЧИСТВАЩО СРЕДСТВО С ПРОМИШЛЕНА КОНЦЕНТРАЦИЯ — ДА НЕ ВЛИЗА В КОНТАКТ С КОЖАТА“ и го вдигна.

Скочи, затича се напред — докато всички други бягаха от мястото на действието — и се вторачи в служебния коридор. Видя Зулуса да спира пред една отворена врата и да вдига автомата.

Феърфакс хвърли пакета с хлор. Той улучи Зулуса точно в слепоочието и избухна в облак бял прах.

Исполинът изкрещя и се олюля, като размахваше ръце пред лицето си в отчаян опит да се спаси от изгарящия кожата му цеолит. Стъклата на очилата му бяха покрити с прах. Плътта му започна да се покрива с мехури.

Феърфакс се хвърли напред, плъзна се по пода под Зулуса, надникна в стаята — и видя доктор Томпсън Олифант зад един метален стелаж. Беше скрил лицето си в шепи.