Матю Райли - Плашилото

Горила изчезна вътре и изведнъж отново се появи с пистолет колт четирийсет и пети калибър в ръка — пистолетът се пазеше в пилотската кабина и затова не бе пострадал от задръстващите гранати на Найт.

— Мамка му! — извика Скофийлд, когато първият куршум изсвири над главата му.

Беше се надявал Горила да си помисли, че е паднал, и да се върне в самолета, което щеше да даде на капитана възможност да се изкатери през прозорците на кабината.

Но не и сега…

Затова Скофийлд направи единственото, което можеше .

Извади магнитната кука на Гант от кобура на бедрото си, закрепи я за корпуса на херкулеса под себе си, залюля се под коничния нос на грамадния самолет извън обсега на пистолета на Горила и увисна под търбуха на товарната машина на шест хиляди метра над земята.

— Найт! — извика във виброфона си той. — Още съм в играта! Само ми отвори някоя външна врата!

Черния рицар се приведе, за да избегне летящия срещу него нож, и хвърли поредния шурикен към гърдите на единия от облечените в костюми мъже.

Чу Скофийлд, видя големия контролен бутон, с който се спускаше товарната рампа на херкулеса, и запрати шурикен към него.

Прас!

Едно от остриетата улучи бутона, прикова го към пулта му и задната рампа с глухо бучене започна да се спуска.

— Товарната рампа е спусната, капитане! — разнесе се в слушалката на Скофийлд гласът на Найт.

Скофийлд колкото можеше по-бързо се придвижи по осемнайсетметровата дължина на корпуса на самолета, като маневрираше с двете магнитни куки над себе си и се люлееше на кабелите им като хлапе на люлка.

Вятърът нахлуваше в товарния отсек през отворената задна рампа и вихреше носещите се във въздуха задръстващи частици. Виелица на закрито.

Найт се приближи към Гант.

— Идвам да ти помогна — бързо каза той и посегна с ножа си към меките й белезници…

И в същия момент две грамадни черни ръце го сграбчиха и го дръпнаха назад.

Горила.

Огромният чернокож командос от ИО–88 блъсна Найт в джипа и ножът на Черния рицар изхвърча от ръката му.

Командирът на командосите, Каубой, напусна прикритието си зад дясната страна на джипа и извика:

— Очилата му!

Горила нанесе на Найт свиреп удар, който разцепи жълтите му очила по средата и счупи носа му. Разбитите очила паднаха и очите му останаха незащитени.

— Ох! — Найт силно стисна клепачи.

Вторият съкрушителен удар на Горила му изкара въздуха.

— Постави го пред колата — нареди Каубой, изби клиновете на джипа и скочи зад волана. — С колене пред гумите.

Командосът просна безпомощния Найт на пътя на джипа и се отдръпна настрани.

Каубой запали двигателя, превключи на скорост и настъпи газта.

Джипът потегли напред право към коленете на Алоишъз Найт.

И командирът на командосите с наслада усети малката неравност, когато тежкият джип прегази ловеца на глави и се блъсна в един сандък.

— По дяволите! — извика Горила.

— Какво? — попита Каубой.

— Другият се върна!

Никой от британците не беше видял, че Скофийлд отново влиза в самолета.

Нито Каубой, нито Горила, нито другите двама в отсека — един командос от ИО–88 и вторият цивилен от британското разузнаване.

Не го бяха видели да се покатерва вътре зад джипа по задната товарна рампа, вкопчен в магнитните си куки.

Нито го бяха забелязали да се промъква отдясно на колата и светкавично да изтегля Алоишъз Найт от пътя й… като в същото време събаря другия командос пред потеглилата машина.

Скофийлд и Найт паднаха до стената на самолета точно до Гант.

Черния рицар стискаше очи. Скофийлд дори не спря, за да си поеме дъх, а преряза меките белезници на Гант и й подаде ножа.

— Дръж, скъпа. Липсваше ми в Афганистан. Бързо, помогни ми да освободя генерала.

Генерал Уайцман все още лежеше разпънат върху предния капак на джипа с оковани за страничните огледала китки.

Гант грабна връзка ключове от прегазения командос и намери ключето за белезниците.

В същото време Скофийлд се изправи. Каубой тъкмо отваряше лявата врата на колата. Близо до предния й край Скофийлд видя цивилният да изтегля един от ножовете, забити в дъсчения сандък.

Сандвич с гадняри.

Капитанът разпери ръце и едновременно вдигна двете си магнитни куки. В пълния с лепливи частици въздух можеше да стреля с тях само по веднъж.

И той го направи.

Първата кука не улучи Каубой — ала и не бе предназначена за него. Тя се блъсна във вратата на джипа, която командирът на командосите отваряше. От толкова близо оръжието рязко затвори бронираната врата и повали Каубой обратно вътре.