Матю Райли - Плашилото

Той откачи две малки бледожълти гранати от ремъците на униформата си.

— Какви са? — попита Скофийлд.

— Британски ЛЗ две. Лепливо-задръстващи.

— Противоогнестрелни гранати? Чудесно.

Майстори в контратерористичните операции, британските СВС бяха създали ЛЗ–2 за действия срещу въоръжени похитители. Иначе обикновени гранати, те имаха една изключително специфична особеност.

— Готов ли си? Не забравяй, имаш само един изстрел и после оръжието ти ще блокира — предупреди го Найт. — Добре, дай да прочистим тоя бардак.

С тези думи той открехна вратата и хвърли двете гранати в товарния отсек.

Двете бледожълти гранати влетяха в отсека, търколиха се по капаците на дъсчените сандъци, паднаха на пода до джипа и…

Тряс!

Първо се разнесе обичайният взрив: ослепителни бели проблясъци, последвани от силен трясък, предназначен да оглуши и дезориентира.

След това се прояви специфичната особеност на ЛЗ–2.

Когато избухнаха, двете гранати освободиха блестящи сиво-бели частици, които се стрелнаха във всички посоки и изцяло изпълниха затвореното пространство.

Частиците приличаха на конфети и след като се пръснаха, се понесоха във въздуха и покриха всичко със сиво-бяло було — като разклатено преспапие със снежинки.

Само че това не бяха конфети.

Това бе специална лепкава материя — която залепваше към всичко .

Вратата рязко се отвори и Найт и Скофийлд се втурнаха вътре.

Най-близкият командос от ИО–88 посегна към автомата си, но получи стреличка в челото — от миниатюрния арбалет, закачен за дясната подлакътница на Черния рицар.

Следващият командос също бързо се завъртя и — фюют! — получи стрела от левия арбалет на Найт точно в окото.

Едва третият успя да натисне спусъка на колта си.

Автоматът му стреля — веднъж. Само с един куршум. После блокира.

Беше „задръстен“. Лепливо-задръстващата материя на гранатите бе проникнала в цевта, пълнителя, във всички движещи се части и беше направила оръжието безполезно.

Скофийлд свали командоса с ръкохватката на магнитната си кука.

Ала другите от ИО–88 бързо схващаха и след секунди два ловджийски ножа се забиха в дъсчените сандъци.

Найт реагира, като извади едно от най-зловещо изглеждащите оръжия, които Скофийлд бе виждал: малка четирилъча нинджа звезда или шурикен, голяма колкото длан, с четири закривени остриета, излизащи от централна ос.

Черния рицар опитно хвърли шурикена и той изсвири във въздуха, след което — хряс! Хряс! — преряза гърлата на двама командоси, застанали един до друг.

„Петима паднаха — помисли си Скофийлд. — Още петима, плюс двамата костюмари…“

В този момент ненадейно го сграбчи нечия ръка…

Поразително здрава ръка…

… и капитанът бе запратен към вратата.

Той тежко се удари в пода, вдигна поглед и видя огромен войник от ИО–88. Беше исполин: най-малко два и пет, чернокож, с изпъкнали бицепси и лице, излъчващо неподправена ярост .

— Кво си мислиш ти бе, мама ти стара?! — извика черният гигант.

Ала Скофийлд бързо скочи и нанесе мощен удар с ръкохватката на магнитната си кука по брадичката на чернокожия командос.

Улучи го.

И колосът дори не трепна.

— Охо! — промърмори Скофийлд.

Командосът го удари. Скофийлд отхвърча назад в брулената от вятъра пилотска кабина като парцалена кукла и се блъсна в таблото.

Чернокожият с лекота го настигна, вдигна го и каза:

— Щом си влязъл през тоя прозорец, през него ще си излезеш.

И без да мигне, изхвърли Шейн Скофийлд през разбитите прозорци на херкулеса.

Алоишъз Найт, който бързо напредваше в пълния с лепливи частици самолет и мяташе шурикени, се обърна да провери какво става със Скофийлд…

… тъкмо навреме, за да види, че го изхвърлят през разбитите прозорци на пилотската кабина.

— Мамка му! — ахна Черния рицар. Също като него, Скофийлд носеше парашут и нямаше да загине, но ненадейното му изчезване ни най-малко не помагаше за изхода от тази битка.

Найт включи микрофона си.

— Скофийлд! Добре ли си?

Отговори му заглушаван от вятър глас:

— Още не съм паднал!

Гледан отвън, херкулесът продължаваше да лети на височина шест хиляди метра, все още зад и под аеротанкера ВС–10… само че сега от коничния му нос висеше човешка фигурка.

Брулен от силния вятър, Скофийлд се бе задържал за носа на самолета с магнитната си кука.

Неговият огромен чернокож противник — мъжът, чиято позивна в ИО–88 беше „Горила“, — надничаше от прозорците на кабината над него.